Емоционалното ни здраве зависи само от нас - I

Емоционално здравите хора са тези, които разпознават и канализират емоциите си, съвземат се от стреса бързо, остава гъвкави в реакциите и отношенията си, но психиката им е устойчива и не се поддава на влияния. Звучи като самото съвършенство. Истината е, че никой не може напълно да постигне това състояние - не сме съвършени, но много добре усещаме когато сме близо и когато се отдалечаваме. Емоциите ни са от ключово значение и за телесното и психическото ни здраве - необясними болести, странни състояния - обриви, температура, загуба на съня, хронична умора и още, и още.



който води след себе си още по-големи неприятности, свързани с душевното ни състояние. Ако осъзнаваме колко е важно изразяването на емоциите ни и ако не признаваме тяхната важност - никога те няма да носят положителен знак.

Още фактори за добро емоционално здраве:

Постоянното целенасочено движение, дори в привиден покой. Усещането, че се носим по течението- ако всичко всеки ден ни се повтаря отново и отново и това ни потиска, но не правим нищо, за да го променим, защото вече сме се убедили, че „няма начин”, то тогава няма да има и вариант да се чувстваме емоционално стабилни. Еднообразието и чувството, че се носиш по течението и че нищо не зависи от теб, са сериозна душевна заплаха за всеки от нас.

Поставянето на цели, мечти и план за осъществяването им. Ако не знаем накъде отиваме и ако това, което правим не ни доставя удовлетворение, то няма как да сме удовлетворени в емоционален план. Поставяме ли си цели непрестанно и полагайки усилия да ги достигнем, ние си правим непрестанна „профилактика” на емоционалното ни здравословно състояние. Стремежът да правиш това, в което вярваш, адреналинът във всяка постигната победа, не само в материален, но и в духовен план не може да се сравни с нищо - това е нашата двигателна сила.

Спиране с взирането в хора и случки Започнем ли да анализираме вечер след работа кой и какво ни казал и защо го е изрекъл по този начин, не си ли е дал сметка, че е прозвучало грубо, правим първата стъпка към сериозно емоционално боледуване. Колкото по-рядко дълбаем в онова, което са искали да кажат или са казали другите, толкова по-добри неща можем да кажем на самите себе си. Всъщност ние не можем да променяме хората и да изискваме това от тях. Можем да променяме единствено себе си, анализирайки защо изпитваме тези чувства и да осъзнаем, че успешните отношения са преди всичко наше дело.

Пълнотата да живеем в настоящия момент Няма нищо по-неприятно от това да стоиш и да се вайкаш защо това се е случило точно на теб в миналото или да оплакваш нерадостното, което сякаш виждаш в бъдещето. Да живеем тук и сега е изкуство, но всъщност е много лесно, ако поемем по пътя не-обвързаност към предмети, настоящата си работа, дома си и дори връзката си. Това, което сме "днес" е резултат от нашето "вчера", но то е заминало. То е предпоставка за това, което сме "утре", но то още не се е случило.

И не на последно място е справянето с чувството за вина Дори да не сме сторили нещо както трябва, дори да знаем, че е можело да бъдем по-добри в конкретната ситуация, не трябва да се чувстваме виновни и да „тъпчем” самочувствието си. Всеки прави грешки, но не всеки се учи от тях. Всеки ден е урок, всеки човек е учител и така имаме възможност да чертаем сами живота си - като се учим да се учим от тях.