Покой на ума или как най-накрая да заживеем в настоящето

Ако сте от хората, които се интересуват от вътрешния свят и хармония на човека, то няма начин да не сте попадали на прочутото правило относно живеенето „тук и сега“. Или иначе казано – да бъдем концентрирани в настоящия момент, за да използваме най-добре шансовете, които ни се дават, да не позволяваме миналите моменти или плановете за бъдещето да ограбват най-ценното – щастието, което може да изпитаме днес, защото то гради, както нашето бъдеще, така и нашите спомени. „Тук и сега“ се е превърнало в любимата на всички духовните учители мантра, която ни гарантира рай не някъде отвъд, а именно тук, на Земята. Точно днес и в настоящия момент. И ако трябва да реализираме в действителност живеенето тук и сега, то медитирането на някой хълм, на страна от хората и проблемите, далеч не е решението.



Зад кратката и почти до втръсване повтаряна фраза всъщност се крие простичката истина на всички онези, по детски щастливи хора на тази планета. Това са хората, които умеят да се радват от сърце и душа на изневиделица изсипалия се летен дъжд, на отрупаните с ароматни плодове и зеленчуци пазарски сергии, на игрите с децата и внуците, на музиката, на времето, прекарано в разговори с близките. Най-общото помежду всички тези хора е благият характер и очевидното състояние на покой на ума, което те са успели да постигнат.

Те не възвеличават отминалите мигове на щастие, не предъвкват стотици пъти болезнените случки от живота им, нито са обсебени от грандиозни планове, сякаш единствената им награда в този живот ги очаква някъде там – незнайно къде и кога в бъдещето. Те са прощаващи, приемащи, доволни от това, което имат и въпреки всичко – с незнайна сила и устойчивост успяват, бавно, но сигурно, да постигат своите цели в живота.

И ако и вие се хващате как не можете да успокоите ума си и да го опразните от стотиците мисли, които се въртят в него денонощно, ако не откривате време за любимите си занимания и почивка, ако все по-често прекъсвате и пренебрегвате близките си, техните емоции, а време за разговори помежду ви просто няма, то за вас от животоспасяващо значение е да се промените. Сами разбирате, че и най-добрата машина, ако работи на пълни обороти, без необходимата почивка и профилактика, ще сдаде багажа много по-скоро от очакваното.

И все пак – как да успокоим ума?

Забавете темпото. Кому е нужно да бързате? Работата няма край, а и трудно бихте могли да контролирате целия свят. Определете приоритетите си за деня и се съсредоточете върху тях. Така ще успеете да намалите темпото, да снишите високите критерии, които най-вероятно редовно си поставяте, а ако случайно успеете да свършите повече от планираното, със сигурно ще се почувствате като герои.

Намерете време за себе си и нещата, които обичате. Това не е лукс, от който да се възползвате, след като сте свършили с всичките си задължения (както казахме вече – те нямат край), а абсолютна необходимост, за да функционирате ефективно и адекватно още дълго време. Не забравяйте, че децата ви ще се гордеят много повече да имат добре изглеждаща, усмихната и удовлетворена майка, отколкото от измъчена перфекционистка, която иска да държи всичко и всеки под контрола си.

Научете се да завършвате започнатата работа от начало до край. Без прекъсвания. Концентрирайте се върху това, което вършите в момента. Така ефективността и качеството на работата ви ще се покачат, а вие ще се отървете от досадния навик да мислите за няколко неща едновременно.

Фокусирайте се върху детайлите. Колко от вас могат да кажат на какво миришеше въздуха на връщане от работа? А какъв беше цветът на залеза вчера? Започнете да тренирате в моментите, в които вървите пеш. Свикнете да попивате околния свят до най-малката подробност – точно така, както го правят най-малките деца. Гарантирано ще откриете нов свят – тук и сега.

Отървете се от излишното. Когато сме затрупани с повече стимули и задачи, отколкото можем да понесем, ние просто сдаваме багажа и бягаме. Прегаряме на работа, в живота, почваме да се реем в мислите си, но не сме тук. Много по-лесно е да оставим в живота си наистина важните за нас хора, дейности и предмети и да започнем да гледаме на тях с друго око.

Имайте цел. Бях чела някъде, че целта на живота е живот с цел. Независимо, дали искате да развиете бизнеса си, да бъдете добра майка, да постигнете баланс в живота или просто да влезете във форма до следващото лято, имането на цел, която да е в синхрон с нашите истински вътрешни потребности, е онази искрица, която дава смисъл на съществуването ни и ни носи удовлетворението, от което толкова много имаме нужда.

Елиминирайте зависимостите. Зависимостите, карат ума ни да работи трескаво. Обсебват ни до момента, в който можем да получим следваща доза и не оставят място и енергия за истински важните неща и най-вече – за постигане на нашите цели. Зависимостите, дори и най-безобидните, са малките демони, които понякога могат да бъдат основна спънка към едно по-щастливо и смислено ежедневие.

Със сигурност към съветите по-горе можем да добавим и още, но не в това е смисълът. Идеята на редовете по-горе е да ви накара да направите равносметка, кои са саботьорите по пътя към вашето по-щастливо и радостно ежедневие. А, когато ги откриете – бавно, но сигурно да направите необходимите промени, за да заживеете по детски – радостни, енергични и пълни с надежда.