Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата

Всеизвестно е, че детето има нужда от два авторитета в живта си, за да израстне пълноценно, уверено и щастливо. Бащиният и майчиният са еднакво важни, когато се допълват и получават свой превес в определени периоди от израстването. Когато детето е малко, то има нужда от закрилата, нежността и подкрепата на майка си. За да се чувства обичано и сигурно. Има моменти, в които бащите присъстват повече от позитивно и в по-ранните години - с необъзаданата игра, в разчупването на еднообразието. Но с израстването бащиното присъствие става повече от необходимо - става критично важно.

Един такъв случай е когато детето става обект на тормоз в училище. Тормозът може да е физически, но може да е вербален (обиди, подигравателни звуци, крещене), може да е психически (унизяващо поведение или думи, които въздействат негативно върху самочувствието и психическата стабилност на детето).

МВР: Тормозът в училище. Как да го разпознаем и да реагираме

Как може да помогне бащата в случай на тормоз:

Бащите са по-склонни да се абстрахират от емоциите и да разсъждават логично и рационално. Те могат да видят ситуацията такава, каквато е, докато преценката на майката нерядко е пристрастна.

Бащите дават на детето чувство, че са защитени, но по различен начин от защитата на майката. Майките се свързват с физическото оцеляване и обгрижване, докато бащите - със социалното. Бащата застава с авторитета си зад детето с тежест, каквато майката няма. Дори напротив - майчината закрила в училищната възраст може да изиграе точно обратната роля.

Бащите са силни физически и дори да не вярваме, че силата решава конфликта, в очите на децата те просто могат да ги защитят от физическо посегателство, дори само с присъствието си наоколо. Ако майката води детето на училище е едно, ако го прави бащата и демонстрира близост с детето пред всички - съвсем друго.

Бащите са по-лесни за разговор, когато решат да слушат децата си и истински им обръщат внимание. Майките повече нищят хиляди гледни точки, разсейват се, колебаят се, емоционални са, докато бащите по-рядко прекъсват, слушат внимателно и стигат до целта на разговора без многословия. Децата понякога предпочитат точно това, защото не ги напряга.



Поощрявайте таткото да общува с детето през цялото време, без да се месите и критикувате. Не е важно да сподели на вас, а на някого. Ако тяхното общуване е непринудено и често, може би ще се довери на него.

Разговаряйте и вие за детето си в негово отсъствие. Сверявайте информация, като пазите тайните и доверието, ако то е изискало от вас това. Обсъждайте успеха, приятелите, как прекарва свободното си време.

Когато детето има проблем, застанете зад него като семейство, споделяйте тази отговорност. Нека то чувства вашата подкрепа. Възможно е да се съпротивлява в началото, да си мисли, че го излагате, но то всъщност иска точно това. Винаги ще го иска.

А ако отглеждате сама детето си и усетите тревожни признаци, потърсете някой ваш приятел, съсед, роднина от мъжки пол, който да поговори с детето. На когото то има доверие. Не се обвинявайте, че сте лишили детето си от постоянно бащино присъствие, но това, че възрастните имат конфликт не трябва да се му отразява.