Нарисувай ми картинка

Всички знаем за афинитета на децата към рисуването. Още от съвсем малки, те посягат към всякакви пишещи пособия и ги изпробват навсякъде, където им попадне. От най-плахите чертички и завъртулки, през първите човечета, за които се изисква огромно въображение да видиш човешкото в тях. Неслучайно тестовете за завършена ясла или група в детската градина са именно рисунки.

Нуждата от писмено изразяване е дълбока потребност за всеки човек, независимо от възрастта. За малките обаче то има и допълнителни функция. Детската душа понякога е затворена книга за непрофесионалното око. Често белият лист е единствения ни начин да я пооткрехнем.

Един сериозен тест за това как се чувства детето и какво мисли изобщо, какво е по характер може да се окаже една банална рисунка на тема: „Моето семейство”. Така ще сверите и собствения си часовник за отношенията помежду ви. Поставете тази задача на детето, (нека да има поне 3 години) когато то е спокойно и настроено за тихи занимания. Връчете му един лист А4 и десетина моливи, пастели или флумастери и го помолете да ви нарисува картина на вашето семейство, така както го вижда то. Не се намесвайте и не диктувайте какво и как да рисува. Оставете го на тихо и спокойно място без телевизор и телефони.

Как да тълкуваме „семейния портрет”?

Кой и как е представен на рисунката?

- Всички ли сте там, мама, тати, детето, братче/сестриче? Всеки, който е важен и/или присъства трайно в живота на детето, трябва да е нарисуван. Ако някой родител често отсъства, и физически, и емоционално, той може да не намери място там. Но може и да се изтълкува като временен яд от страна на детето, ако този родител скоро му се скарал. Ако на рисунката има баба или дядо, значи те също са важна част от живота на детето. Може би те го гледат през по-голямата част от деня и затова се случва именно така. Ако детето има брат и сестра, а нарисува само себе си, това дава израз на ревността му към тях.

- Несъразмерните пропорции и разпределение на фигурите също е показателно. Фигурата на мама е по-голяма? Значи тя е с повече авторитет. Ако някой от „героите” е по-изразително нарисуван, има повече атрибути, значи той е по-близкият – детето го познава по-добре. Детето е хванало единия родител за ръка, а другият е на значително разстояние - това също говори, че този родител е дистанциран в очите на мъника. Хванати ръце, детето в центъра и всеки да отговаря на ръста си и да е изрисуван по еднакво подробен начин – това е оптималната рисунка за хармонични отношения.

- Последователността също е от значение – нарисуваният пръв е най-важният човек. Той се рисува най-детайлно, с голямо внимание. Ако детето постави себе си първо и в центъра, и особено ако е на 3-4 г, това е нормално – то се чувства в центъра на събитията и обича да получава внимание. Ако започва да рисува отляво на дясно – това говори за липса на самостоятелност и готовност да се отдели от родителите. А ако пък започва, обратното, отдясно на ляво – за смелост и нужда от справяне само със света си.

Цветове, линии, натиск. Ако с изобразяването на фигурите от семейството може да тълкувате детското виждане за него, то по тези допълнителни качества на рисунката му може да научите малко и за самото него.

- Неувереното дете натиска леко, рисунките му са бледи, с недовършени линии. По-убедително е детето с ясни линии и умерен натиск. Можем да сметнем децата, които късат листа с натискане, чупят моливите и изхабяват флумастерите дори за агресивни.

- Детето, което е щастливо и жизнерадостно, използва всички цветове. Обратното - предимството за черното, сивото, кафявото и като цяло тъмните тонове показват не добро емоционално състояние, потиснатост.

- Закръглените форми и вълнообразните линии говорят за екстровертен характер. Детето обича да е в компанията на други деца, обича да се харесва от възрастните и да се вписва в игрите. Ако то рисува с по-рязък и ъгловат маниер, то значи, че е по-затворено и социализацията му върви по-бавно.


Допълнителни предмети – колкото е по-богата една рисунка, дори и на определена тема, толкова детето е склонно да се изразява и да обработва действителността.

- Долната част на листа е материалният свят – там по традиция са цветя, дървета, животинки и каквото може изобщо да нарисува детето. Превесът им пред фигурите от полето на мечтите говори за по- материално ориентирано дете, в което разбира се няма нищо лошо.

- Горе, в небето, са мечтите, идеите, интелектуалното израстване – там са птичките, облачетата, слънцето. Множество детайлни изображения говорят за богат емоционален свят, мечтател, дете, което размишлява над света и връзките в него.

- На рисунката на вашето семейство може да има къща, детската градина, море, планини и каквото му хрумне на детето. Всичко, което е там, е важно за него – не подценявайте ролята на социалните места в живота му, на природата.


Трябва ли да се разтревожим от една детска рисунка?

Сериозен дял на детската психология се занимава с тълкуване на на пръв поглед безобидните детски драсканици. В тях, наред с играта, вербалното и телесното изразяване, изплуват първи обезпокоителни сигнали в живота или здравето на детето.

Има повод да се тревожим, ако:

- липсват крайници на човечетата без обективна причина - може да се касае за тормоз, физическо насилие
- очите на фигурите са кухи, кривогледи – по някакъв начин детето не „разпознава” света
- продължително време детето използва черния цвят – може да е потиснато, депресирано
- ако задрасква често нарисуваното от себе си преди минута
- ако нарисуваното е сблъскано в някой ъгъл или то самото е в някой от ъглите
- ако то не може или не иска да обясни рисунката си, да разкаже какво е нарисувало в някоя кратка, макар и безсмислена, история
- ако общият изглед е мрачен, зловещ дори, излъчващ насилие, агресия, депресия, тъга – фигурите са намръщени, озъбени, с чудовищни елементи.

Направете този малък тест с вашето мъниче, обръщайте внимание и на рисунките му в яслата или градината. И не забравяйте да поставите в рамка и да окачите на стената вашия семеен портрет. Тест или не, преди всичко той си остава произведение на изкуството.