Заекването при децата - тревоги и решения

Заекването при децата е явление с все още неустановен произход. От една страна то е смущение в речевото развитие, което има нормално обяснение и което изчезва с времето. От друга – може да е обусловено от редица фактори, никой от който не може да бъде категорична причина. Терапията на заекването също трудно се дефинира и средствата за помощ на заекващи деца са в ръцете на хората, които ги заобикалят, а не в самото дете.

Причини за заекването при децата

Преди да стане дефект на речта, заекването често съпровожда детето в ранното му мозъчно и речево развитие. Но след 3 годишна възраст смущенията в говорния апарат нямат физиологично обяснение и децата осъзнават, че са различни, отношението на околните е различно и това може да доведе до по-сериозни травми. Много зависи и от отношението на близките и терапията трябва да бъде насочена и към тях.

Учените не дават категорична причина за заекването. Открити са дефектни гени, които присъстват в ДНК-то на заекващия и които се повтарят и в хора от семейството. Наследственият фактор е един възможен. При някои деца има дисинхрон на речевото и мозъчното развитие. Когато мислите изпреварват говора и са толкова сложни, детето още не може да ги "облече" в думи. В резултат то блокира изцяло или на някоя дума, повтаряйки я, или издавайки звук. Един друг фактор може да бъде внезапен стрес – насилие, развод, друга психологическа травма. Тогава е необходима терапия според причината, с детски психолог и има добри шансове при подобрение на общото психологическо състояние, да се подобри и речевото.

Заекването и възрастта на детето

За заекване не можем да говорим преди 3 годишна възраст. До тогава се приема, че речевото развитие все още се формира и освен заекване, може да сме свидетели на разбъркани и неправилно изговорени думи и на различни други говорни смущения. Тогава децата повтарят срички и звукове в търсене на правилния и общо взето се учат да говорят, да конструират изречения и да влагат мислите си в тях.



Ако около 3 годишна възраст се забележи заекване, което не отшумява с времето е време за първата консултация с логопед. Той най-точно би дефинирал дали се касае за заекване и каква е степента му. Той може да назначи терапия и упражнения, които да облекчат мускулното натоварване в говорния апарат и заекването да се се преодолее. Оттам всичко е много индивидуално. Ако детето ходи на детска градина е много важно да се обясни на персонала, че все още няма терапия (тя се препоръчва след 5 г.) и те да проявят толерантност – да не карат детето да говори пред група, да разказва на глас и да довършват изреченията му, ако видят, че то започва да се смущава от невъзможността си да обясни и трупа напрежение.

Можем да кажем, че детето (около 5 годишно) заеква, когато зачестят:

Повторение на първата сричка или буква на думата неколкократно;
Удължаване някои вътрешни звукове и променяне на интонацията;
Напрежение при говорене - детето се зачервява, изпотява, вдига интонацията
Напрежение в мимиката при говорене – вдигане на вежди, клатене на главата, други тикове и жестове;
Освен това детето започва целенасочено да избягва ситуации, когато се налага да говори пред хора или непознати. Това много често се бърка със срамежливост.

Ако към 5 годишна възраст детето все още заеква и логопед потвърди говорното смущение, то е време да се започне терапия. Децата вече разбират, че не са като останалите и те ги гледат по особен начин, докато говорят. Много от тях не могат да се справят с това напрежение, че са различни, и заекването може драстично да се влоши. В училищната възраст то вече трябва да е сравнително психически устойчиво и да знае как да посреща отношението на връстниците си. Защото децата могат да бъдат жестоки и нямат скрупули да се подиграват и обиждат различните от тях.

Любопитно е, че много от заекващите спират, когато пеят, хранят се, говорят по телефона. Тези ситуации трябва да се използват, защото дават самочувствие на заекващото дете. Какво трябва да знаят още родителите си, за да са в помощ на децата си:

Да помогнем на заекващото дете:

По никакъв начин не показвайте тревогата си и не говорете за заекването с други хора в негово присъствие, дори да не присъства на разговора, а да играе наоколо.

Не му правете забележки от сорт: „говори по- ясно”, „помисли преди да говориш”, „поеми си дъх”. Така то ще усеща, че нещо не е наред, защото вие не казвате това на всички, с които общувате, нали?

Гледайте го право в очите насърчително и не бързайте да завършвате изреченията му. Само ако то прекалено много се напрегне, тогава.

Намалете динамиката, споровете, виковете у дома. Старайте се всички да говорите бавно, спокойно, да правите паузи. Това е трудна промяна, но много съществена.

Наблюдавайте кога се засилва и кога намалява заекването и реагирайте адекватно. Ако детето пее без заекване, запишете го в хор, дори и да не пее много вярно. Ако му е трудно да чете на глас или да разказва приказка или друга случка от деня – не го карайте, говорете му вие – бавно и спокойно какво сте правили през деня.

Много важно е да оставите усещане у детето, че с нищо не е по-различно от останалите деца, не акцентирайте, но и не омаловажавайте проблема – терапия трябва да има.