Глобалната храна

Глобализацията е неотменим факт, чиито блага вече отдавна ползваме в много отношения. Знаем какво става по света и познаваме чужди култури, обичаи, природа, без дори да сме ходили там, пазаруваме, забавляваме се – всичко на един клик разстояние и едно натискане на дистанционното.

Глобализацията има и своите негативни страни, безспорно. Екологията, запазването на националните богатства и култура – границите все повече се размиват. Поне на пръв прочит. Все по-актуална тенденция е да се замисляме за местните ни традиции и обичаи, храни, напитки, билки. Особено в контраст с евтин и съмнителен внос от всички страни, ГМО, химическите добавки. Възможно ли е в глобализирания ни свят да запазим частица чиста храна, която да ни осигури и здраве. Възможно ли е този стремеж да направи кардинална стъпка напред към благото на нашата земя?



Как влияе глобализацията на селското стопанство

Глобализацията прави възможно това, да се храним с продукти от другия край на света. Водорасли от Япония, киноа от Боливия, къри от Индия, мака от Перу. Загрижени за качеството на храната си, нуждата да добавяме все повече и повече полезни суперхрани, за да компенсираме влиянието на екологичното замърсяване на храната, всъщност докарва все по-големи вреди на екологичните системи по целия свят. Особено на развиващите се страни и на тези от Третия свят, чиито икономики са слабо развити и селското стопанство е все още сериозен отрасъл. Например, търсенето на мака напоследък провокира увеличеното производство на суровината в Перу. Това води до изменения в много посоки – трудова заетост, промяна на ландшафта, изцяло пренареждане на икономиката. Едни култури губят място и внимание, други печелят за тяхна сметка. Това се отразява от своя страна пък на някои чисто агрономически показатели - качество на почвата, изменение на състава й и т.н.

Глобализацията и екологията

Всяко транспортиране на храни извън техния ареал, т.нар храна на 0+ км води и до изменения на околната среда. Едни от най-големите замърсители в световен план са самолетите – най-евтиният транспорт. Товарните кораби също изхвърлят в световния океан тонове боклук, а това е място, което трудно се почиства. Емисиите на въглероден диоксид във въздуха влияе на озоновата дупка, парниковия ефект – едно от най-тревожните им последици е глобалното затопляне. Да не говорим, как страдат от това животните, птиците и рибите – отново, всички по веригата. Едно огромна част от световната икономика - животновъдството, в момента се сочи за враг номер 1 на планетата - животните имат нужда от много вода, растителна храна под формата на фураж, но и под формата на паша, заради която се изсичат гори и пустинните райони настъпват в места, където никога не ги е имало. А с унищожаването на горите вредата върху екологията е пагубна.


О-в Борнео. Само преди десетилетия тук е имало тучна тропическа гора. Днес островът е един от най-бързо обезлесяващите се райони в света, заради изсичането на маслената палма, от която се прави палмово масло. Здравословното хранене го охулва, то се ползва масово, защото е евтино, а ето до къде води всичко това.

Глобализацията и видовото разнообразие

По отношение на видовете глобализацията влияе невероятно негативно. Всеки ден по икономически причини изчезват безвъзвратно десетки видове. Всеки ден. Животински и растителни. Природата е установила едно много просто правило – всичко е свързано. Ако нещо е в повече, заради нашите интереси, то потиска друго нещо, което ползва същия ресурс или ареал. Ако някой вид е потиснат, а друг надделява, това се отразява на всички в еко системата. Гладът за екзотични суперхрани води до недостига им на места, където същите тези храни са основни за физическото оцеляване. Цели култури изчезват, защото хората изоставят произвеждането им, за сметка на други, за които има огромно търсене.


Какъв може да е личният ни принос?

Да се храним със сезонни плодове и зеленчуци. Освен че си гарантираме относително чисто производство, знаем, че всичко е расло в околността. Ягоди през декември, зеле през март, морков през април - това е безумно. Плодове и зеленчуци извън сезона - означава само внос. Възползвайте се от това, което ни предлагат 4-те ни годишни времена - изобилие, което рядко се среща.

Да се консумираме храни от производители. Това пък гарантира, че храната ни не е пътувала стотици хиляди километри. Ако се храним с плодове и зеленчуци, с които са се хранили поколенията преди нас, това значи, че чисто на генетично ниво си осигуряваме здраве. Учени доказват, че имунните клетките имат памет и непознати и екзотични храни остават неразпознати от тях, в следствие на това имунитетът е постоянно активен, а това може да доведе до изтощение на съпротивителните сили в критични моменти.

Фермерски пазари у нас
Още места, на които да намерим чиста храна.

Избягвайте нетрадиционните за България храни, колкото и „супер” да са, каквито и невероятни да са ползите им. Търсете българските им заместители. Цитруси? Касисът и магданозът имат същите количества витамин С, и т.н....Храната действа най-силно на хората, които живеят на земята, където тя расте. Да, японците живеят дълго, защото се хранят с риба, ориз и водорасли, но менюто им остава сравнително консервативно и тази храна е добра именно за тях. Нациите, които са най-облагодетелствани от глобализацията са и най-затлъстели и боледуващи.


Пазар в Оруру, Боливия. Цената на килограм киноа, традиционната зърнена култура в бедната страна, е скочила толкова много, че става непосилна за местните, които дори не могат да си я позволят. В резултат - едни забогатяват, а други рязко обедняват.

Пазарувайки по този начин храната си, облекчаваме природата и по друг показател - по-малко опаковани храни, по-малко индустриални замърсители. Ще стимулираме естествените селскостопански дейности в района, в който живеем.

И като казваме - да мислим глобално, нека и мечтаем глобално. Дори за малко - че е възможно някъде на края на света, някой перуански или бразилски фермер да прави същото - да се върне към традиционното си производство и начин на живот.