Уморена ли е душата ви?

Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не можем. Този вид умора е такъв, че остава незабелязан. Ден след ден губим желанието си за живот, за радост, способността да се удивляваме, да виждаме, да не ни трябва причина да сме щастливи. И докато го губим, обличаме тази умора с разни други имена - депресия, лош период, липса на вдъхновение. Но всички тези имена водят до едно нещо - уморена душа, която има нужда, спешно наложително е, да бъде презаредена с енергия и смисъл.

Да презаредим душата си не значи, че трябва да променим кардинално живота си, не се изисква да напуснем партньора си или работата. Но често се случва някоя голяма промяна да дойде. Може би защото е било крайно време за това, а нашата умора не е позволявала да го видим. Но промяната не е целта.


Как да разберем, че душата ни е уморена?

Не се харесваме. Мислим за себе си с неприятно чувство, самосъжаляваме се. Връщаме се към грешки от миналото, които ни карат да изпитваме вина и ни внушават чувство за малоценност.

Общуването с някои хора ни тормози, но не правим нищо по въпроса. Токсичните хора, его маниаците, пасивно-агресивните хора ни карат да се чувстваме зле. Но по-лошото от това е, че нито се отърваваме от тях, нито очертаваме граници на отношенията си.

Минават дни, без да се засмеем с някого, да го целунем, прегърнем. Независимо дали сме или не сме във връзка, колко приятели имаме, не е естествено да не проявим тези знаци, че сме свързани с другите по начин, който канализира любов.

Не чувстваме интерес към каквото и да е. Спорт, изкуство, мода, общуване, природа - все нещо трябва да може да интригува и най-големия мизантроп и песимист. Не значи да се прехласваме и припадаме по него, но любопитството, любознателността са белег за енергия и сила.

Дните ни се струват напълно еднакви. Сезони, месеци, години. Времето се отмерва в главите ни, по периодите в живота ни, по малките голями събития, които го изпъстрят. Всеки ден е уникален, неповторим, колкото и монотонно да е ежедневието ни. Ако не го виждаме, значи умората наистина е завладяла душата ни.

Нямаме никакви планове за бъдещето, нищо, което да очакваме. Мислите ни за бъдещето се ограничават само до неприятни сметки, досадни задачи или пък наистина няма нищо на хоризонта, за което да мислим. Работата е там, че ние си създаваме тези малки планове, за които да мечтаем, които да очакваме с нетърпение. Никой не ни е длъжен.

Оплакваме се за щяло и нещяло. Най-лошото от всичко е да се оплакваме и мрънкаме на всеослушание колко ни е скучно, досадно, как нищо не се случва, нямаме вдъхновение и т.н. и т.н. Чувстваме се неразбрани, когато някой ни изтъква, че животът не е толкова лош и винаги имаме за какво да се зарадваме или да сме благодарни. Един по един загрижените хора намаляват и ни изоставят, защото виждат, че всъщност ние сме тези, които нищо не правим това да се промени.


Какво да направим, за да се почувстваме по-добре?

Осъзнайте нуждата от лекуване и измъкване от това състояние. Времето минава и докато ние не изпитваме радост някаква, спокойствие и мир, животът ни среща в една напреднала възраст, без нищо зад гърба ни, сами и безнадеждни. Тогава ще е късно.

Усамотете се, ако имате нужда да премислите, да влезете във връзка със себе си. Трудно е, ако имаме семейство, деца, отговорности, но всеки може да намери този час за себе си, уикенд с добър приятел, излет сред природата.

Оставете телефоните, екраните настрана. Спрете телевизията и новините, рекламите и риалитата. Изпълнете времето си с качествени филми, музика, книги. Или с тишина.

Върнете се към моментите, когато сте били млади и енергични, не само на години, а изобщо - какво ви зареждаше тогава, за какво мечтаехте да постигнете. Какво се промени, къде загубихте жаждата за живот? Бъдете честни и мислете за миналото не със съжаление, а за да се поучите от него.

Сближете се с децата, животинките, природата. Отворете очите си за тяхната безпричинна радост, за доверието и любопитството им. Бъдете по-често на места, където спокойно се общува с деца, домашни любимци.

Прегръщайте по-често, смейте се безпричинно, слушайте високо музика, обличайте красивите си дрехи и ползвайте новите си вещи. Откривайте нови места, търсете нова среда, срещи на живо, вместо чатове.

Коя бях аз? Кое радваше душата ми? Кое беше нещото, за което мисля с усмивка? Нямаме време, нямаме никакво време за губене. Умората трябва да отстъпи, ако не на радост и еуфория, поне на мир и удовлетвореност. Лекуването може да се нарече също с много имена и не става веднага, но връщането на усещането, че си жив, тук, сега е опияняващо и пристрастяващо. И трябва да се направи поне опит.