Играта на децата - чиста наука. Науката - чиста игра
 Учените все по-активно изследват играта на децата и откриват повече сходства между нея и собствената си работа. Детската игра винаги е била част от важни за психологията и педагогиката области, но начинът, по който децата се развиват, играейки, е начинът, по който човечеството подхожда към науката. Резултат от това схващане може да даде много нови посоки, като най-важната от тях е педагогиката и възпитанието. Но може да промени и начина, по който гледаме на науката на цялата концепция как се става учен.
“Най-общо научният подход е следният - наблюдения, хипотеза, опит, извод/теория. Децата играят абсолютно същия начин.”
Наблюдение: Забелязах, че червеното и зеленото кубче от конструктора се захващат там, където малките кръгчета пасват едно за друго.
Хипотеза: Възможно е всички кубчета с кръгчета да се захващат така. Тази играчка работи така
Опит: Опитвам с няколко различни форми и цветове, по няколко различни начина и от няколко различни ъгъла.
Извод: Тази играчка работи като няколко кубчета с малки кръгчета се захващат едно за друго под определен ъгъл и образуват по-големи форми. Аз съм творец на тези форми.
Всъщност ученът, който се е заинтригувал от някаква област на знанието, не се различава от детето на пода. Той има неясна хипотеза и воден от любопитство изяснява формулирането на хипотезата си в хода на все по-целенасочени наблюдения. И преминава по целия път, който познаваме като емпиричен научен метод. Учените, също като децата, се чувстват най-добре, свободни да пробват, когато има свобода. Неслучайно всички важни и големи открития стават в големи изследователски институти и университети, които са добре оборудвани и финансирани. Или случайно, както са законите на Нютон. Но както на тези огромни екипи в лабораториите, така и на самия Исак Нютон, не са им чужди детското удивление, ентусиазмът, възбудата да споделят откритието или резултатите.
“Децата идват с три кубчета от конструктора и казват: "Мамо, направих кораб". Но те са направили откритие, стигнали са до знание, усвоили са умение и са го приложили в нещо практично.”
Дотогава родителите са виждали едно дете, което е седнало на пода и, къде сполучливо, къде не, играе с конструктор. Разваля формите и опитва наново с други. Всъщност детето стига до важни за развитието му знания и по-важното - разбира принципа, по който действа конструкторът. Открива математически и физични закономерности. По-важното - че то е откривател, че е господар и творец на действителността си.
Какво значение има това за нас - родители, педагози, психолози?
Играта е от огромно значение за децата, много по-голямо, отколкото сме свикнали да й отделяме. За повечето от нас в света на децата тя служи за разтоварване, забавление, начин за комуникация с другите деца. Но тя е от решаващо значение за когнитивното развитие, за развитието на абстрактното мислене и за откриването на емпиричния начин за трупане на знание. Играта развива не само въображението и сетивата, но и самото мислене.
Децата трябва да имат пълна свобода да бъдат автори на играта си. Да не им се налага някаква определена игра, дори да е най-развиващата и актуална. Те сами да намират екипите си и да имат свободата да отказват да работят в екип. Дори дрънкането на две лъжици за 1-годишното дете е по-важно от всякаква играчка с песнички и светлинки, която тикнем в количката, за да се занимава. Те не трябва да бъдат прекъсвани и насочвани в посоки, които на нас ни се струват удачни. Ние изхождаме от личния си опит, те са откриватели.
Абсолютно важно да оставим детето да се проваля в играта си Това е част от научния процес в главата му, както изпробването на неуспешни хипотези са важна част от научния процес изобщо. Провалът може да предизвика емоционална реакция и там ние можем да се намесим, след като оставим емоцията да излезе. Да насърчим детето да опита отново, да го насочим да открие само грешката си с антитеза или по принципа на отхвърлянето. Също един научни методи. Иначе казано - да подходим рационално към провала като източник на нови хипотези.
Да знаем кога да се намесим в играта. Мисленето на децата, когато играят, е напълно освободено, но почива на предходен опит и търси извеждането на ново знание. Децата трябва да прекарват повече време в свободноиницирана игра, дори в привидна скука, и нашата намеса трябва да е само в помощ те да вербализират знанието си, за да стане още по-устойчива конструкция - да може да бъде споделяне и обсъждана. Точно както учените, разполагащи вече с научния език, терминология и т.н., публикуват своите открития и теории. Просто децата още нямат нужния езиков инструментариум.
Играта, както и науката, е средство и поле за комуникация. Между самите области на познанието, различните теории, но и между самите учени и техните понякога противоречащи си хипотези. Светът на науката по нищо не се различава от една детска площадка. Ако детето иска да сподели играта си с нас или с други деца, то иска да сподели някакво знание. Не бива да му отказваме и трябва да насърчаваме децата да играят заедно. Особено интересно е, когато те започнат да се карат. Детските конфликти са тънък лед, който се пука под нашите крака, но те са от полза за децата, тяхната увереност като личности и стига да няма агресия, трябва да ги оставяме да се карат понякога.
Играта говори много за самите деца. Неколцина философа са размишлявали за играта. Още Йохан Хьойзинха с известния си труд Homo ludens (в превод "Играещият човек"), Юнг, Ницше, Хосе Ортега-и-Гасет обръщат това специално внимание. Няма да разглеждам техните теории, но за нас е важно да знаем, че когато детето играе, то е свободно, съзидателно и отваря целия си потенциал, който е затворен вече за нас. Когато го наблюдаваме, ние научаваме много повече за него, отколкото от който и да е начин. То се самоизключва от света и освобождава себе си. Не бива да го съдим, да наричаме играта му глупава или да я смятаме за безсмислена. Така са казвали на Галилей и Коперник, на Нютон, но те са като децата - упорити, убедени, свободни да открият целия необятен свят.
“И също много важно - да не теглим ние чертата, до кога е редно децата "да си играят". Нека не секва никога това чувство, този порив да претвориш средата си и да я изпълниш с нов живот. Ние постоянно се опитваме да го правим.” |
|
|
Сряда 14 Май 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Лапад – пролетният еликсир за здраве и енергия
С първите слънчеви лъчи на пролетта природата щедро ни дарява със зеленина, пълна с живот и ползи за...
 Силата на водата
Всички знам, че водата стои в основата на живота. Дори би могло да се каже, че организмите представляват...
 Най-важната работа на децата - играта
Неконтролираната, свободна игра е най-важната дейност за едно дете. Тя е неговият начин да учи за физическия...
 Как емоциите влияят върху усещането ни за време?
Нашите умове имат удивителната способност да следят времето, въпреки факта, че нямаме сензорни органи,...
 Планирайте през зимата, за да се случи през лятото
Един от начините да преживеем тегавата зима е да планираме всички онези приятни неща, които можем да...
 Никога не се извинявайте за тези 5 неща
Животът ни е пълен с вина. В нас са заложени толкова много очаквания, обществените норми ни налагат толкова...
 Електрическата четка за зъби – лукс или необходимост?
Тя е модерна, технологична, с много функции и има претенции да измива най-добре зъбите. Дали обаче е...
  Шумът в големия град
В течение на целия ден ние сме под въздействието на различни звуци. Всеки един от тях ни оказва влияние...
  Фурмите - сладкият и здравословен дар на Ориента
Фурмите са изключително ценен и полезен плод, един от най-древните, познати на човечеството. Корените...
 Ароматерапията в борбата с безсънието
Добрият сън зависи от много фактори: удобното легло, свежият въздух в стаята, правилното хранене. Но...
 Какво да похапваме пред телевизора
Най- добре – нищо. Не, сериозно! След вечеря сме достатъчно сити, че да продължаваме да ядем. Освен тежестта...
 Как да запазим вкуса към живота?
Чувствате сетивата си изморени и изхабени? Нищо не ви радва, всичко ви е равно и еднообразно, животът...
 Седемте правила на ентусиазма
„Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“ - Ралф Уолдо Емерсън
Ентусиазмът е...
  Тофу – да похапнем здравословно
Тофуто е традиционно ястие, характерно за японската кухня. Но то е любимо и на много хора, които спазват...
 5 симптома на дехидратация и как да се справим с нея
В горещите летни дни, особено когато човек стои дълго време под палещите слънчеви лъчи, освен рискът...
  Щастието – избор или следствие?
Една вечер в колата, моят приятел ме попита, какъв е смисълът на живота според мен? Да си щастлив – казах...
  Грижата - двете страни на една монета
Какво ви идва първо наум като чуете думата „грижа“? Ако попадате в категорията средностатистически българин,...
 Цели, намерения и желания
Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели,...
 Мушмули - невзрачни, но прекрасни
Мушмулата е поредният дар от природата, който подминаваме в ежедневието си. За полезната храна, билките...
 Обяд за училище - здравословен, питателен, от вкъщи
Започна учебната година, а и много от нас вече се завърнаха в офисите на пълна пара. Като родители, загрижени...
 Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
Децата, израснали в "стерилни" условия в градовете, по-специално в мегаполисите, имат слаба имунна система,...
  Какво (не) знаем за сьомгата
За сьомгата могат да се кажат толкова хубави неща, че е трудно да се започне от някъде. Особено дивата...
 Учени установиха произхода на любовта на човечеството към въглехидратите
Изследователският екип се е фокусирал върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират...
 Кралицата на драмите
На нея й се случват само изключителни неща. Поне тя смята така. Разказва за тях подробно и развълнувано,...
 Възстановяване след празниците
Как е след празниците? Казано накратко – неприятно. Защо? Отговори колкото щеш. Всяко превключване на...
  Средиземноморската диета – щастие за цял живот
Нека първо започна с това, че макар да е добавено думата диета, всъщност Средиземноморската (наричана...
 Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
 Камут или корасан? Истината за древния сорт пшеница
Напоследък камутът става все по-популярен сред почитателите на здравословните храни, но какви факти...
 Защо да тренираме вечер, а не сутрин?
Чудили ли сте се някога кога е по-добре да тренирате – сутрин или вечер? Истината е, че този въпрос...
 Ритъмът на сърцето - I
Има стотици начини тялото да ни подскаже, че нещо не е както трябва и че страдаме от дадено заболяване....
 Зелената мухоморка - най-отровната гъба в света. Има ли противоотрова за нея?
Зелената мухоморка (Amanita phalloides) е една от най-токсичните гъби в света. Тя принадлежи към рода...
 От комплексите към освободеността - открийте сексуалността си
Имате ли задръжки в секса? "Та кой няма?!, ще кажете. Нормално е да е така, табутата вървят със сексуалното...
 Как да избегнем стресa през бременността
Бременността е период, изпълнен с очакване и надежда, особено когато е планирана и дълго очаквана. Бъдещите...
 Съзидателната сила на несигурността и как да я открием
Има едно нещо в този живот, което ни е сигурно и то се нарича несигурност. Тя е във всяка секунда с нас...
  Какво ти пречи да започнеш да тренираш?
Обикновено през пролетта се сещаме, че ето, крайно време е вече да започнем да тренираме нещо! Лятото...
|