Гулията - съкровище в земята

Земната ябълка (Helianthus tuberosus L.), още наричана гулия, топинамбур или йерусалимски артишок, принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae, ост. Compositae), сред чиито много разпространени представители са още слънчогледът, маргаритката, лайката, белият равнец, еделвайсът и други добре познати в България растителни видове.


Така нареченият Топинамбур (счита се, че името му произлиза от бразилското индианско племе Тупинамба), съвсем близък роднина на слънчогледа, произхожда от Северна Америка и е известен като култура от много столетия насам. В началото на 17 в. френски мореплаватели донасят растението в Европа, като през 18 век, с появата на картофа, то бива позабравено. С течение на времето обаче, благодарение на лечебните, хранителните и вкусовите си характеристики, земната ябълка отново намира своето място в кулинарната карта на Стария континент.

Земната ябълка може да бъде консумирана сурова, варена или печена. Грудките й растат до края на месец ноември, като след това е добре да се изчака, преди да бъдат събрани, за да могат ценните вещества от горната част на растението да преминат и в грудката му. Грудките (клубени) могат да бъдат събирани и през пролетта, тъй като презимуването не вреди на хранителния им състав – истински букет от витамини, протеини, захари, минерали. Едно от големите предимствата на тази култура е и фактът, че тя е в състояние да оцелява в най-различни екстремни климатични условия. Топинамбурът цъфти през лятото, като в много градини се използва и като декоративно растение заради красивите си жълти цветове.

В България гулията не е много разпространена като масово култивирано растение, въпреки че издържа при всякакви условия и ползите от нея са наистина големи. В днешно време обаче хората все по-често се обръщат към това позабравено, заровено в земята, съкровище.

Надземната цъфтяща част на гулията

Какво съдържа?

Полезните свойства на земната ябълка са обусловени, както от разнообразните вещества в нея, така и от високото съдържание на инулин в растението.


Инулинът е уникален природен полизахарид, състоящ се от 95% фруктоза. Инулинът в земната ябълка действа като пребиотик – стимулира растежа на полезните бактерии в чревната флора. Той също така спомага за усвояването на калция в организма, намалява триглицеридите и холестерола, както и препятства растежа на различни видове рак.

Освен инулин, в топинамбура се съдържат и много други полезни биологично активни съединения: фибри, желязо, силиций, цинк, магнезий, калий, фосфор, калций, витамините B и C, пектин, органични киселини и аминокиселини.

Благодарение на въглехидратния си състав, много подобен на този на меда, земната ябълка е съчетание от ниска калоричност и много добра усвояемост от организма.

В 100 грама сурова земна ябълка има 73 калории. В същото количество се съдържат 17.4 г въглехидрати, 1.6 г. диетични фибри и следните вещества:



Полезни свойства

Консумацията на земна ябълка регулира кръвното налягане и действа благоприятно на храносмилателната система. Топнамбурът е много подходящо средство за повишаване на имунната система при инфекции и отслабен организъм. Тъй като инулинът в земната ябълка способства усвояването на калция и магнезия, с които бива приет, растението се препоръчва и като превантивна мярка срещу остеопороза.

Земната ябълка е много разпространена като средство за понижаване на нивата на кръвната захар и намаляване на необходимите инсулинови дози при хора, страдащи от диабет тип I. За разлика от картофите, при които нишестето се разгражда до глюкоза и така повишава кръвната захар, инулинът в земната ябълка се разгражда до фруктоза и по начин не повлиява драстично нивата на кръвна захар.

Не на последно място грудките на земната ябълка могат да послужат като средство за пречистване на кръвта и са полезни за черния дроб и бъбреците. Растението е в състояние да изведе от организма различни замърсявания и тежки метали.