Хрян – лютиво здраве

 Подобно на чувствата към чесъна или лютите чушки, при хряна няма средно положение – или люто обичаш или люто мразиш, и в двата случая има и отронени сълзи. И за разлика от лука, който просто ни разплаква, стъргането или яденето на хрян добавя и още нещо едно измерение – екстремно, под формата на връхлитаща лютивина през носа.

Специфичните усещания, които хрянът предизвиква, го правят интересна подправка за много ястия, предимно с по-тежки меса. Освен спорните според някои вкусови достойнства, коренът на Armoracia rusticana притежава и редица полезни за здравето качества.

В народната медицина хрянът е популярен лек за редица заболявания. Независимо от това дали става дума за лека битка с грипа или за борба с инфекция на пикочните пътища например, острият и лютив помощник винаги е насреща с активните си вещества.

Традиционно хрянът се използва като силно възбуждащо средство за храносмилателната система, както и за лечение на респираторни заболявания. Растението има изразено диуретични свойства и затова е също част и от лечението на камъни в бъбреците, цистит, подагра и ревматизъм.

По съдържание на витамин С, хрянът надминава дори лимона и се нарежда след шампиони като шипката и касиса. В две коренчета хрян (приблизително 20 грама) има 60 % от дневната ни необходимост от витамин С. Хрянът също така е богат и на калий, калций, натрий, сяра, фосфор, желязо и други микроелементи.

В структурата му влизат още етерично синапено масло, захар, нишесте, смолисти вещества, въглехидрати, фибри, витамините B и PP. Разбира се наличието на всички тези вещества и най-вече на витамин С се отнася само до пресния хрян. Когато ползваме настърган вкъщи хрян, можем да очакваме той да запази активните си съставки за не повече от една седмица.

В продължение на векове буквално всяка част от хряна се използва с медицински цели за лечение на възпаления, ставни болежки, при отсъствие на апетит и дори за премахване на пигментни петна. Чаят от корена е бил употребяван като отхрачващо средство, а запарката на цветовете от растението се е ползвала като средство против простудни заболявания.

От корена на хряна също може да се прави и лапа за успокояване на симптомите на артрит или дерматити. И суровите листа са ценни. Те се прилагат като естествено обезболяващо – притискат се върху челото при главоболие. Настойката от хрян е известна с антибиотичните си свойства и с доказаната си ефективност срещу патогенни гъбички.
 
Домашна горчица, по рецепта на д-р Гайдурков (изпробвана лично и работи)

Антибактериалните свойства на хряна са обусловени от фитонцидите, които се съдържат в него. Те действат като растителен антибиотик, който убива вредните микроби и предпазват организма от инфекциозни заболявания.

Лапа от пресен хрян може да се послужи при измръзване, лицева невралгия и ревматизъм, тъй като коренът има загряващо действие и стимулира притока на кръв. Затова подправката е и много ефективна като масажиращо средство за облекчаване при мускулни болки или артритни болежки.

Силните етерични масла в хряна спомагат и за извеждане на излишните слузни натрупвания в тялото ни. За тази цел може да се ползва сок от хрян, но при условие, че не се употребява в чист вид, а се смеси с лимонов сок, например.

Трябва да се има предвид, че хрянът не бива да се прилага при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците.