Защо негативните модели в живота ни се повтарят?

Размишлявали ли сте върху това колко много си приличат партньорите ви? Че едни и същи проблеми са ви разделяли? Имате ли подобни усещания по отношение на работата си - че винаги попадате в отровна среда, в която не успявате да вършите задълженията си така, както знаете, че можете? В един момент сте напълно отчаяни и започвате да мислите „защо все на мен, докога ще е така, в какво бъркам?“.

Често имаме това усещане, че в живота ни постоянно се повтарят модели и ситуации. Най-лесно е да обвиним съдбата, липсата на късмет, хората около нас, да решим, че сме неудачници. Не там е отговорът, обаче. И е много важно да знаем защо ни се случва всичко това, за да успеем да го променим.

Обвинявайки късмета и съдбата си, единственото, което постигаме, е да насаждаме в съзнанието си убеждения, които продължават отново и отново да привличат сходни ситуации и хора. Така се получава един затворен кръг, от който сякаш не можем да излезем, защото там в съзнанието ни вече има вкоренени мисли, страхове и разбирания, които „дърпат“ към себе си точно такива случки.



Започваме от тук - бъркане на желанието с нуждата. Когато желаеш нещо истински, на теб ти е леко на сърцето, вдъхновен си, изпълнен с вяра и надежда, съсредоточен върху радостта и тръпката. Когато се нуждаеш от нещо, ти се чувстваш притиснат, изпълнен със страх, че може да не го получиш, искаш го на всяка цена- за теб то е неотложно. И така желанието ни да постигнем нещо, подкрепено от положителни емоции като радост, вълнение, вяра и любов, се реализира- няма начин, когато желаем нещо силно, то да не се осъществи. Но също така страхът да не се повтори предходна неуспешна ситуация е достатъчно силен, за да се случи точно това. И така, в зависимост от по-голямата водеща сила, ние попадаме или в чисто нова и успешна ситуация или в добре познатата стара. Обикновено страхът е по-силен и надделява, което означава, че отново ще се озовем там, където изобщо не искаме да бъдем.

От тук следва и един друг извод и той е, че за да получиш нещо, не трябва да изпитваш нужда от него. Ако пък не изпитваш нужда, тогава за какво ще ти е това нещо? И така идва ред на въпроса можем ли да желаем нещо, без да се нуждаем от него и възможно ли е да преживеем радостта и очакването за нещо ново и прекрасно, когато е възможно то да не се случи? Кое е по-силно - желанието или разочарованието?



И тук ще вмъкнем един елементарен пример. Когато бързате за среща и не успявате да си намерите любимата пола в претъпкания гардероб, дали я търсите с желание или с отчаяна нужда и изнервеност? Всички знаем отговора. И е твърде вероятно да не я намерите. Когато обаче се приберете у дома след среща и сте в приятно настроение, отваряйки гардероба да приберете дрехите си, е много вероятно да „мернете“ полата. Нима не ви се е случвало? Когато търсите усилено и навсякъде, е по-вероятно да не намирате и обратното- когато изобщо не ви е до това, даденото нещо сякаш само се появява пред очите ви.

Когато се откажеш от маниакалното преследване на дадена цел, ти спираш да си вкопчен в нея, приемаш ситуацията такава, каквато е (не се примиряваш, а само приемаш) и някак си се освобождаваш от нуждата на всяка цена да хабиш усилия, борейки се. Тогава насочваш вниманието си към други аспекти от твоя живот, започваш истински да им се радваш. По този начин добавяш положителни емоции в твоя си свят и именно те позволяват онова, което преди си преследвал, сега да се случи без неимоверно упорстване, сякаш от само себе си.

Нима не сте забелязали как, когато денят ви започне добре, е абсолютно сигурно и че ще завърши добре, просто, защото нагласата ви е такава. И обратното. Ние сами предизвикваме хубавите и лошите неща в живота си или поне по-голямата част от тях. И ако за тази година сме си пожелали да срещнем мъжа на живота си, но не ходим отчаяни от среща на среща, не приемаме всяка покана, е много по-вероятно това да се случи. Да насилваш нещата и да искаш нещо на всяка цена, да виждаш във всекиго него, не води до нищо повече от тотално объркване, умора и страх.

Ето поради тази причина понякога имаме периоди, в които не ни върви. Защото искаме на всяка цена да случим нещо си. Ами ако не сега му е времето? Ако не сме готови за него? И ако това нещо не е за нас?Помислете и от тази страна преди да се обявите за тотален неудачник и да обвините отново съдбата. Има време за всичко, а ако не се случи...случва се друго и всичко продължава нататък.