Марк Аврелий - мъдростта на един необикновен император

„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“

„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“

„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“

„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“

„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“

„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“

„Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно, защото всичко е от един род и един вид.“

„Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.“

„Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.“

Марк Аврелий (161-180 г сл. Хр.) е римски император, управлявал Рим в много трудни за империята времена. Tой е отгледан от императори Адриан, който му дава елинистична нагласа и Марк Аврелий е последният от "Петимата добри императори на Рим. Той е баща на император Комод, който е бил пристрастен към гладиаторските игри и когато старият император умира (или е бил убит) Рим започва трайно да отслабва. Марк Аврелий е известен със съчиненията "Към себе си", в които застъпва стоическото философско течение, което за годините си е било символ на отмрели ценности.

Цитатите са от книгата "Към себе си", превод: Богдан Богданов