Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"

Херман Хесе e немско-швейцарски поет, романист и художник. През 1946 г. получава престижната Нобелова награда за литература. Сред най-известните му творби са „Сидхарта“ (1922), „Степния вълк“ (1927), „Играта на стъклени перли“ (1943), които изследват търсенето на духовността на индивида извън обществото. Основната тема на неговото творчество са усилията на личността да се измъкне от установените режими на цивилизация, така че да намери съществен дух и идентичност.

“Любовта съществува не за да ни направи щастливи. Мисля, че тя е създадена, за да ни покаже колко сме силни в страданието и търпението.”

Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в Калв, Германия. Детството си прекарва в родния си град и в Базел, Швейцария. За кратко той посещава училище в Гьопинген, а по молба на баща си постъпва в семинарията в Маулброн през 1891 г. Макар че е ученик за пример, той не успява да се адаптира и напуска по-малко от година след това. За този период от живота си Хесе споделя: „Бях добър ученик, добър в латинския, но не бях много управляемо момче и с голямо затруднение се вписах в рамката на пиетисткото образование (пиетизъм е най-значимото реформаторско движение в немското протестантство след реформацията, което възниква в Германия в края на 17 в.), което имаше за цел да покори и разбие индивидуалната личност.“

По-късно Хесе става чирак във фабрика за часовници в Калв, а след това в книжарница в Тюбинген. Той изразява отвращението си от конвенционалното училище в романа „Под колелото“ (1906), в който прекалено усърдният ученик е подтикнат към самоунищожение.

“Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия.”

През 1899 г. Херман Хесе публикува първата си книга - сборник със стихове. Той остава в книгоиздателския бизнес до 1904 г., когато става писател на свободна практика и публикува първия си роман „Петер Каменцинд“, разказващ за провален и разсеян писател. Посещение в Индия през тези години вдъхновява книгата му „Сидхарта“ (1922), поетичен роман за търсенето на просветление, чието действие се развива в Индия по времето на Буда.

“Бог ни изпраща отчаянието не за да ни убие, той ни го праща, за да събуди в нас нов живот.”

По време на Първата световна война Хесе живее в неутрална Швейцария, редактира списание за немски военнопленници и интернирани. Той става постоянен жител на Швейцария през 1919 г., а през 1923 г. получава швейцарско гражданство и се установява в Монтаньола: „До 1914 г. обичах да пътувам; Често ходех в Италия и веднъж прекарах няколко месеца в Индия. Оттогава почти изцяло съм изоставил пътуванията и не съм бил извън Швейцария повече от десет години.“

“Малцина знаят, че душата разцъфва само тогава, когато се разкрива и се жертва.”

Задълбочаваща се лична криза довежда Хесе до психоанализа с Дж. Б. Ланг, ученик на Карл Юнг. По-късната работа на автора показва интереса му към юнгианските концепции за интроверсия и екстраверсия, колективното несъзнавано, идеализма и символите. Хесе също се занимава с това, което вижда като двойственост на човешката природа.

“На безопасен път изпращат само слабите.”

„Степния вълк“ (1927) е най-популярният роман на Хесе, поетичен автопортрет на мъж, който се е чувства като наполовина човек и наполовина вълк. Основният мотив в романа е самотата „схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността“. И все пак неговият роман може да се разглежда и като молба за строг самоанализ и обвинение за интелектуалното лицемерие на периода. За книгата си Хесе казва: „Степния вълк“ е този, който е бил по-често и по-насилствено неразбран от всички останали.“

Един роман, който „хваща за гърлото“, многопластова творба, която вероятно се възприема различно от всеки: може би някои читатели се разпознават в главния герой и търсенето на същността си, други може би я намират за твърде мрачна, но „Степния вълк“ определено е книга, която заслужава внимание и си струва да бъде прочетена. Романът е адаптиран и като филм през 1974 г., написан и режисиран от Фред Хейнс. В него участват Макс фон Сюдов и Доминѝк Санда̀.

“Самотата е независимост. Аз си я пожелах и извоювах в течение на дълги години. Тя е студена — о, да, но е и тиха, чудно тиха и голяма като леденото безмълвно пространство, в което кръжат звездите." – из. „Степния вълк“”

„Сидхарта“ (1922) е роман, който буди възхита, вдъхновява и оказва влияние на поколения читатели, писатели и мислители. Това е една своеобразна притча, история за богат индийски брамин, който отхвърля привилегирования живот, за да търси духовно удовлетворение. „Хесе синтезира различни философии - източни религии, архетипите на Юнг, западния индивидуализъм - в уникална визия за живота, изразена чрез търсенето на един човек за истинския смисъл.“ И този роман намира вдъхновение в киното – филмова продукция със същото заглавие, на режисьора Конрад Рукс, излиза през 1972 г.

“Красив бе светът, когато човек го наблюдаваше просто така, без да търси нищо, с обикновени, детски очи. – из. „Сидхарта“”

След Втората световна война популярността на Хесе сред германските читатели нараства, макар да се срива през 50-те години. Призивът му за самореализация и прославата на източния мистицизъм, го превръща в нещо като култова фигура за младите хора в англоезичния свят през 60-те и 70-те години на миналия век, осигурявайки му международна публика и слава.

“Не съществува друга реалност, освен тази в нас самите.”

В цяла Германия много училища са кръстени на Херман Хесе. През 1964 г. е основана награда на негово име - Calwer Hermann-Hesse-Preis, която се присъжда на всеки две години, на немскоезично литературно списание или на преводач на работата на Хесе на чужд език. Авторът умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, Швейцария, където прекарва и голяма част от живота си. Херман Хесе е едно от големите имена в световната литература, с неподправен стил, който и до днес вълнува и вдъхновява читателските умове по света.

“В това е смисълът на нашето пребиваване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, защото отвъд тях е нашата истинска родина.”

„Степния вълк“ – преводач: Недялка Попова
„Сидхарта“ – преводач: Любомир Илиев