Беси Колман - първата цветнокожа жена-пилот

Елизабет (Беси) Колман се извисява над небето като първата жена пилот от афроамерикански и индианската произход. Известна със своите летящи трикове, тя получава прякори като „Смелата Беси“ и „Кралица Бес“. Нейната голяма цел е да насърчава жените и афроамериканците да постигнат мечтите си. За съжаление, кариерата ѝ завършва с трагична самолетна катастрофа, но животът ѝ продължава да вдъхновява хора по целия свят и днес.

Беси е родена в Атланта, Тексас (САЩ) на 26 януари 1892 г. – има още дванадесет братя и сестри. Майка ѝ - Сюзън Колман, е афроамериканска прислужница, а баща ѝ Джордж Колман - местен американски индианец. През 1901 г. баща ѝ решава да се върне в Оклахома в опит да избегне дискриминацията, но майката на Беси взима тежкото решение да не замине с него. Вместо това останалата част от семейството остава в Уаксахачи, Тексас. Беси израства, помагайки на майка си в брането на памук и прането, за да печели допълнителни пари. Когато навършва 18 години, благодарение на спестяванията си започва да посещава Селскостопанския университет за цветнокожи (днес университет Лангстън, Оклахома). След един семестър Беси прекъсва образованието си, защото не може да си позволи да присъства на лекциите.

На 23-годишна възраст Колман заминава да живее с братята си в Чикаго. Тя се записва в училище по красота през 1915 г. и става маникюрист в местна бръснарница. Междувременно братята ѝ служат в армията по време на Първата световна война, прибирайки се с разкази от времето си във Франция. Нейният брат Джон често я дразни, че на френските жени е позволено да учат да летят със самолет, а тя не може. Именно това кара Беси да пожелае така силно да стане пилот. Тя кандидатства в много авиационни училища в страната, но нито едно от тях не я приема заради произхода ѝ и заради това, че е жена.



Известният афроамерикански издател на вестници Робърт Абът я съветва да се премести във Франция, където може да се научи да лети. Беси започва да се занимава с уроци по френски език през нощта, защото кандидатурата трябва да бъде написана на френски. Непоколебима и устремена към мечтата си Беси научава езика и през 1920 г. е приета в авиационната школа „Братя Каудрон“ в Льо Кротоа, Франция. Абът и Джеси Бинга - банкер, подпомагат финансово нейното обучение. На 15 юни 1921 г. тя става първата американска жена, получила лиценз за международен пилот от Международната федерация по аеронавтика. В по-нататъшното си обучение във Франция Беси се специализира в каскадьорство и парашутизъм, а нейните подвизи са заснети на кинофилми. Мечтата на Колман е да притежава самолет и да отвори собствено училище за полети. Тя изнася речи и показва филмите за своите въздушни трикове в църкви, театри и училища, за да печели пари. Беси отказва да говори на места, където афроамериканците за изолирани или дискриминирани.

През 1922 г. тя изпълнява първия публичен полет от афроамериканска жена. Известна е с това, че прави „лупинги“ и формата „8“ със самолета си. Хората са очаровани от нейните изпълнения и тя става все по-популярна както в САЩ, така и в Европа. Беси обикаля страната, давайки уроци по летене, изпълнява полети и насърчава афроамериканците и жените да учат как да летят.

Само след две години летателна кариера, Колман преживява първата си голяма авария със самолет. През февруари 1923 г. самолетният двигател внезапно спира да работи и тя се разбива – Беси е тежко ранена със счупен крак, няколко напукани ребра и порезни рани на лицето. За щастие тя се възстановява след инцидента и въпреки тежката катастрофа това не я отказва от летенето. През 1925 г. се връща към опасните въздушни трикове, а усилената работа ѝ помага да спести достатъчно пари, за да купи собствен самолет - Jenny-JN-4 с двигател OX-5.

Скоро след това Беси се връща в родния си град в Тексас, за да прави изпълнения пред голяма тълпа. По това време в Тексас все още има расово разделение и организаторите планират да отворят два отделни входа за влизане на стадиона: един за афроамериканци и друг за бели хора. Колман отказва да представя каквото и да било докато не се определи един вход за всички. След много срещи и разговори мениджърите се съгласяват да има един общ вход, но хората все още трябва да седят в отделни части на стадиона. Тя се съгласява да направи своите демонстрации и става още по-популярна, защитавайки убежденията си.



На 30 април 1926 г. Беси Колман провежда тестов полет с механик на име Уилям Уилс. Уилс пилотира самолета, а Колман седи на пътническата седалка. На около 900 м височина във въздуха в двигателя на самолета се забива хлабав гаечен ключ. Уилям Уилс губи контрол над управлението и самолетът се обръща, а Колман не носи предпазен колан. Тя пада от открития самолет и загива. Уилс се разбива със самолета близо до тялото ѝ и също губи живота си. Нейната смърт е сърцераздирателна за много хора. Пет хиляди опечалени присъстват на панихидата в Орландо. Около 15 000 души дават почитанията си към нея в Чикаго – „за погребението на малкото момиче от Тексас, което мечтаеше за по-добър живот, докато береше памук в зората на 20-ти век.“ Известната активистка Ида Б. Уелс-Барнет изпълнява погребалната служба в чест на Колман в Чикаго, а през 1931 г. Асоциацията на пилотите „Challenger“ започва традиция за летене над гроба на Колман всяка година.



Едва след смъртта си Беси Колман получава вниманието, което заслужава. Нейната мечта за авиационно училище за афроамериканци се превръща в реалност, когато Уилям Пауъл създава Аеро клуб „Беси Колман“ в Лос Анджелис през 1929 г. До 1977 г. афроамериканските жени пилоти формират клуб на името на Беси Колман.


През 1995 г. пощенската служба на САЩ издава и специална марка „Беси Колман“, с която се отбелязва „нейното уникално постижение да стане първият афроамерикански пилот в света и по дефиниция - американска легенда“.