Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)

Гертруд Едерл е американска състезателка по плуване, олимпийска шампионка и световна рекордьорка. На 6 август 1926 г. тя става и първата жена преплувала Ламанша, постижение, което ѝ носи период на голяма слава и признание. Заради своите впечатляващи успехи, Едерл е наричана и „кралицата на вълните“.

Гертруд Едерл е родена в Ню Йорк, САЩ на 23 октомври 1905 г. Тя е едно от петте деца на Хенри и Анна Едерл, германски имигранти, които притежават месарница в горната западна част на Манхатън. Още от ранна възраст момичето се увлича по водния спорт и започва да се учи да плува в местния публичен басейн и на плажа в Ню Джърси, където семейството ѝ прекарва лятото. Като тийнейджър Гертруд напуска училище, за да тренира като състезателен плувец и се присъединява към Женската асоциация по плуване. Състезавайки се на местно ниво, тя получава и първата си победа на 16-годишна възраст, а между 1921 и 1925 г. вече държи 29 рекорда.



През 1924 г. Едерл плува на Олимпийските игри в Париж като част от националния отбор на Съединените щати - нейният тим по свободен стил печели три медала. През 1925 г. тя започва да тренира за ново предизвикателство – преминаване през Ламанша. Петима мъже плувци вече са прекосили канала (първият е англичанинът Матю Уеб през 1875 г.), но тя иска да бъде първата жена, постигнала тази цел. Опитът на Гертруд да преплува канала през 1925 г. е дисквалифициран, наполовина по технически причини. Тя прави втория си и успешен опит на 6 август 1926 г. Започва на нос Гри-Не на френския бряг, облечена в бански костюм в две части, с очила и шапка за плуване. Плувкинята покрива тялото си с ланолин (вещество, отделяно от мастните жлези на животни с вълна, което осигурява защита от околната среда) като предпазна мярка за ужилвания от медузи и студената температура на водата.



След като Едeрл влиза във водата, нейният напредък сред бурните вълни и мощни течения е контролиран от специален влекач, който плава наблизо, а на него е треньорът ѝ T. Бърджис и членовете на нейното семейство. Тя пристига на брега в Кингсдаун, Англия, след 14 часа и 31 минути, побеждавайки рекорда, поставен от предишните плувци (всички мъже). Когато се прибира у дома в Ню Йорк е посрещната възторжено от тълпи хора, по улиците на града се провежда и парад в нейна чест и хиляди скандират: „Труди! Труди!“ – въпреки че нейното семейство я нарича Грети. Тя получава специални поздравления от кмета Джими Уокър и похвала от президента Калвин Кулидж, който я кани в Белия дом и я нарича „Най-доброто момиче на Америка.“



След големия си успех Гертруд прави специална обиколка, участвайки в демонстрации по плуване. Появява се и в кратък филм, посветен на живота и кариерата ѝ. За съжаление получава тежка контузия в гърба след падане на стълбището в жилищната ѝ сграда през 1933 г. Лекарите ѝ казват, че няма да може да плува нито да ходи отново. Едерл спира да се състезава, но въпреки всичко се включва в плувни изпълнения на атракцията „Aquacade” на Световния панаир в Ню Йорк, 1939 г. През годините редица журналисти напомнят за успеха и личността ѝ, публикувайки статии в чест на 5-та, 10-та, 15-та, 20-та и 25-та годишнина от преплуването на Ламанша. Тя винаги се задължава да дава интервюта, но в същото време се отвращава от материалите, които се опитват да я направят достойна за съжаление: „Не плачете за мен, не пишете никакви сълзливи истории", казва тя пред „The New York Times“ през 1956 г.





По-късният ѝ живот преминава тихо: тя казва, че е постигнала една своя амбиция, преминавайки през Ламанша. Едерл никога не се омъжва и живее спокойно с две приятелки в квартал Флашинг, Куинс (Ню Йорк). Гертруд развива проблем със слуха, когато е на 5 години след като боледува от морбили, има сведения, че плуването е причина за по-сериозни усложнения, появили се в зрялата ѝ възраст. Напредналата ѝ глухота я кара да се срамува от хората. През 1929 г. тя е „практически сгодена" за един мъж и му внушава, че може да е трудно да се обвърже с жена, която не чува добре. Той се съгласява и изчезва. След като този човек я напуска, Гертруд споделя: „Никога не е имало никой друг. Просто не исках да бъда наранявана отново.“ Великата плувкиня нарича себе си „водно бебе“ и казва, че през годините е била „най-щастлива сред вълните". В този период тя преподава плуване в училище за глухи деца в Лексингтън – въпреки че не владее жестомимичния език, тя успява да покаже по най-добрия начин различни техники за плуване на децата.



„Кралицата на вълните“ умира в Уикъф, Ню Джърси, през 2003 г. на 98-годишна възраст. Център за отдих, пълен с басейни, носи нейното име – той се намира в горната западна част на Манхатън, недалеч от мястото, където Гертруд Едерл израства и за първи път се научава да плува. Тя е една от най-забележителните жени в спортната история на САЩ и в света на водните спортове, будейки уважение и вдъхновявайки много момичета да преследват смело мечтите си.