Павел Вежинов: "Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея"

"Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота."

"Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално… Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци… Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение… И все пак трябва да се живее…"

"Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта."

"Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират..."

"Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване"

"Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост."

"Най-безнадеждното нещо е да убеждаваш хората в нещо. Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея."

"Движението е повече и от целите, които умират, щом ги постигнем."