Филмът на Дали и Дисни "Дестино" е една омагьосваща и сюрреалистична любовна история

През далечната 1945 година у вече световноизвестния Уолт Дисни се ражда идеята да направи съвместен филм с испанския художник-сюрреалист Салвадор Дали. Двамата са приятели, общуват често и дискутират разпалено на тема образи, идеи зад образи и как се "превеждат" на новия език, с който умело борави Дисни - анимацията. Проектът обаче потъва в сянката на войната и остава тайна за публиката. Едва през 1999 г. наследникът на Дисни Рой Дисни, работейки върху "Фантазия 2000", открива забравената идея и решава да й вдъхне живот.


Уолт Дисни и Салвадор Дали

Зараждането на идеята за "Дестино"

Филмът "Дестино" (Destino) e в сътрудничество между един от аниматорите в "Дисни Филм" Джон Хенч и Салвадор Дали, който тогава е на 41 години. Неговата част от проекта, освен картините, била да направи хореография с живи танцьори и специални ефекти във формат, подобен на "Фантазия". Хенч щял анимира танца и да довърши постпродукцията. Художникът е с огромна слава вече, но е заинтригуван от проекта. В дневниците си Гала Дали подробно описва работния процес като вълнуващ за Дали. Той и Хенч създават нова техника в анимацията - кинематографчен еквивалент на "параноидната критика", както го нарича Дали, влияние върху която са изиграли трудовете на Фройд за ролята на подсъзнанието. Раздвояване, изплуване и потъване на образи, замяна на реално със сюрреално, което се ражда в нашето подсъзнание.


Какво се случва с филма?

Историята е простичка: персонифицираното време - Кронос, е нещастно влюбен в смъртната Дахила. Тя танцува, пътувайки през сюрреалистичния пейзаж от картините на Дали. Диалог няма, но музиката е достатъчно красноречива. Неин автор е мексиканският композитор Армандо Домингес.

Реализацията започва със 17 секундна промо анимация, направена за 8 месеца между 1945 и 1946 г., но войната променя плановете. Дисни обявява, че изоставя проекта. Хенч му показва 17 секундното филмче с надеждата да го провокира да го завършат, но той не проявява интерес. И така анимацията потъва в архивите на студиото, което се бори с финансови проблеми след войната.


Съживеният проект с номинация за Оскар

През 1999 г., когато започва съживяването, предизвикателството е не по-малко. Екипът от аниматори имат само 17-те секунди, дневниците на Гала и работните бележки на Хенч. 25 аниматора работят под ръководството на режисьора Доминик Монфери и завършват "Дестино" до 7 минутна традиционна анимация със съвсем малко намеса на компютърни ефекти и с напълно запазени авторски концепции.



Филмът дебютира през 2003 г. на Международния фестивал за анимационно кино в Анеси, Франция, а през същата година печели номинация за Оскар за късометражна анимация. Има съвсем малко показване по кината, но интересът от страна на музеи е огромен.