Шарлот Бронте: "…всяко човешко същество изпитва нужда да обича нещо."

Шарлот Бронте е английска писателка, най-голямата от трите известни сестри Бронте, чиито романи са се превърнали в стандарти на английската литература. Въпреки че голяма част от живота й е белязана от трагедия, тя пише вдъхновяващи романи и стихотворения, които се радват на голям успех и популярност почти 200 години по-късно. Сред най-известните ѝ и значими творби са „Джейн Еър“ (1847), „Шърли“ (1849) и „Вийет“ (1853).



Шарлот Бронте е родена на 21 април 1816 г. в Торнтън, Йоркшир (Англия), третата от шест деца, на Патрик Бронте, ирландски англикански свещеник и неговата съпруга Мария Брануел. През април 1820 г. семейството се премества на няколко километра до Хауърд, отдалечен град на Йоркшир, където децата на Бронте прекарват по-голямата част от живота си. Мария Бранвел Бронте умира на 15 септември 1821 г., на 38 годишна възраст от рак на яйчниците (или както се предполага, следродилна инфекция), оставяйки пет дъщери и син на грижите на сестрата й Елизабет Брануел, която се мести в Йоркшир, за да помогне на семейството.

Шарлот е едва на 5 години, когато губи майка си. В периода след смъртта на Мария, Партик изпраща четири от дъщерите си, включително Шарлот, в девическо училище. При престоя си там те редовно са лишавани от храна, бити са от учителите и унижавани за най-малката грешка. Седем ученици загиват при епидемия от тиф, която обхваща училището - Мария и Елизабет Бронте умират от туберкулоза през 1825 г. По-късно Шарлот Бронте използва ужасните си преживявания в това училище, тежката, оскърбителна среда, като вдъхновение за институцията „Лоуд“ в „Джейн Еър“.



Шарлот и останалите оцелели деца - Брануел, Емили и Ан - продължават специалното си образование. През 1826 г. баща й се завръща вкъщи с кутия играчки войници за Брануел. Те се оказват катализатор за необикновеното творческо развитие на сестрите, тъй като те незабавно започват да създават живот и герои за войниците, измисляйки за тях свят, който наричат „Ангрия“. Братът и сестрите се пристрастяват към писане, създаване на истории, поезия и пиеси. Шарлот Бронте по-късно казва, че причината за този изблик на творчество е, че: „Ние бяхме изцяло зависими от себе си и един от друг, от книгите и учението, от удоволствията и заниманията на живота. Най-високият стимул, както и най-веселото удоволствие, което сме познавали от детството си нагоре, са опити за литературни композиции.“



След като баща й се разболява, Шарлот отново е изпратена в училище, за да завърши образованието си от 1831 до 1832 г. През този период тя пише новелата „Зеленото джудже“ под името Уелсли. Училището е изключително малко, само десет ученици и последният етаж на сградата остава напълно неизползваем (смятало се, че е обитаван от призрака на млада дама, облечена в коприна). Тази история очарова Бронте и вдъхновява персонажа на г-жа Рочестър в „Джейн Еър“.



Бронте напуска училището след няколко години, но бързо се завръща през 1835 г., за да заеме позиция на учител и използва заплатата си, за да плати обучението на Емили и Ан. Преподаването обаче не се харесва на Шарлот и през 1838 г. тя напуска, за да стане гувернантка - отчасти от чувство за приключение и желание да види света, и отчасти от финансова необходимост. Следва един трагичен период в живота ѝ: брат ѝ умира през септември 1848 г., Емили през декември, а Ан през май 1849 г.



През годините Шарлот отказва три предложения за брак. Помощникът на баща ѝ, ирландецът Артър Бел Николс, е нейният четвърти ухажор. Отнема му няколко месеца, за да спечели съгласието на Патрик Бронте, но все пак с Шарлот сключват брак на 29 юни 1854 г. в църквата в Хауорт. Той не споделя интелектуалния живот на съпругата си, но тя е щастлива да бъде обичана и да поеме задълженията си като съпруга. Шарлот забременява скоро след сватбата си, но здравето й бързо се влошава. Тя умира с нероденото си дете на 31 март 1855 г. на 38-годишна възраст.



“Джейн Еър“ (1847) е най-популярната творба на Шарлот Бронте и един от най-емблематините романи в литературата. Книгата е типичният викториански роман: в него има всичко, което е типично за периода, но за разлика от други произведения, той съдържа и всички елементи в една история. Огнена любов, шокиращи обрати на съдбата, прилив на магически реализъм, трагични мистерии, лудост, поднесени с изискания и ефирен стил на авторката. Една вълнуваща, красива, различна, тъжна история, която продължава да вълнува и до днес читателските умове и сърца. Романът е адаптиран в редица други форми, включително театър, филми, телевизия и две пълнометражни опери - от Джон Жубер (1987-97) и Майкъл Бъркли (2000). Последната екранизация (2011), която се радва на голям успех и висока оценка от критиката, е дело на режисьора Кари Фукунага, а в главните роли са Миа Вашиковска и Майкъл Фасбендър. Романът също така е и предмет на редица значителни пренаписвания и интерпретации, по-специално книгата на Джийн Рис от 1966 г. „Безкрайното Саргасово море“ – авторката предлага на читателите един нов и любопитен прочит на романа от гледна точка на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, разказвайки нейната история.



„Вийет“ (1853) е последният роман на Шарлот Бронте, с който тя достига върха на своята артистична сила (произведението е определяно и като „бисерът“ в творчеството на авторката). Това е най-завършената и дълбоко почувствана работа на Бронте, която засенчва дори „Джейн Еър“ в по отношение на оценката от критиката. Историята е разказана от името на Люси Сноу, която бяга от Англия и трагично минало, за да стане учителка във френски интернат в град „Вийет“. Въпреки трудностите и разочарованията, с които се сблъсква, Люси Сноу оцелява, за да разкаже непоклатимата визия за бурното пътуване на живота - пътуване, което е „едно от най-проницателните фиктивни изследвания на съзнанието на жената в английската литература.“ Това е една от най-разтърсващите и вълнуващи истории в литературата, както и една от най-обсъжданите за своето време. Също и „абсолютен пример за остротата на перото на Шарлот, както и за нейната страст към живота“.



„Джейн Еър“ – преводач: Христо Кънев
„Вийет“ - преводач: Жени Божилова

Още красиви цитати на Шарлот Бронте