Посвещение

Мое малко и светло момиче,
моя тъмна и нежна печал…
Аз не зная дали те обичам.
Зная само, че ми е жал.

Жал ми е, че си толкова млада,
а пък аз като есен съм стар.
И не мога дори да изстрадам
твоя истински летен пожар…

Ти към други мъже все поглеждаш
и един ще ти бъде любим…
Моя малка и светла надежда,
засега
да вървим!..

Докъдето ни видят очите,
докогато ни стигне дъх…
Ще потъна аз бавно в тревите,
ще достигнеш ти своя връх.

И тогава – пред теб коленичил –
ще ти кажа без капка жал,
че безкрайно съм те обичал.
И до болка съм те разбрал.


Снимка: alejandro1717.deviantart.com/

Атанас Коев е роден на 31 януари 1947 г. в с. Славяново, Поповско. Издал е стихосбирките “Ноктюрно за китара” (ИК “П. К. Яворов”, 1992 г.); “Насрещни страхове” (ИК “Черноризец Храбър”, 1996 г., София) и “Така съм орисан” (ИК “Славена, 2002, избрани стихове, подбор и редакция Христо Германов). Умира във Варна при нещастен случай на 16.12.1998 г.