Той ли е подходящият за мен?

Вярно е, че любовта е чувство. Тя се усеща с душата, с тялото. Но умът обича винаги да има мнение по всички въпроси. Той обича да се меси, да забранява, да подлага на съмнения, да критикува. Понякога ни дава спокойствие, често ни обяснява „защо”

Умът обича да задава въпроси. Когато една връзка продължи дълго време, когато влюбването е отминало и всеки е видял у другия такъв какъвто е, тогава умът задава въпроси за любовта? Това подходящия партньор ли е за мен? Особено жената, която има биологичната функция да става майка и чувството за сигурност е много по-силно от това на мъжа. Винаги женския индивид в природата избира мъжа. Тази отговорност не е случайна. За разлика от животните обаче, ние хората задоволяваме и други потребности, освен продължаването на рода. Също така, за разлика от животните, не винаги имаме здрави инстинкти за самосъхранение или за правилния избор. Затова ние се опитваме да си помогнем с мислене, разсъждаване. За любовта е трудно да се разсъждава, тя трябва да се усеща. Но ако чувстваме, че обичаме другия, а себе си – като не напълно щастливи във връзката е добре да проверим какво се случва с нас. Добре би било да погледнем тази наша любов в какви взаимоотношения вирее?

Обикновено, когато се привличаме един друг, то е, защото сме със сходни интереси и възгледи или защото сме противоположни и се допълваме. При приликите се оформя партньорство като едно добро приятелство. При противоположностите, връзката е развиваща се за двамата. Така се получава, защото всеки се учи от другия на това, което му липсва. Освен това, такава връзка се приема за по-оцеляваща, защото различните хора имат различни модели за справяне и когато те се обединят, партньорството разполага с много повече идеи за реагиране в различни ситуации.

Може би сте усетили, че има четири нива на сходство, които ако липсват започват конфликтите веднага след като отмине влюбването. Физическо – доколко ме привлича физически, доколко си пасваме в секса; Емоционално – едно и също нещо ви натъжава или разсмива, въобще сродни емоционални реакции; Интелектуално – приблизително еднакви знания; нямате усещането, че той е много глупав или че вие не разбирате неговите сложни размисли; Духовно – сродни ценностни системи; възприятия за добро и зло, правилно и неправилно, грозно и красиво. Сходството по тези четири критерия се усеща сравнително в началото на по-осъзнатата вече връзка.

Всъщност всеки от нас се стреми да задоволи свои потребности в живота, като стремежа е да изпита удовлетворение. Има пет основни потребности, които индивида задоволява най-вече с другия, т.е нашият партньор е основният източник. Точно някъде из тази пирамида на потребностите ни се раждат конфликтите; неудовлетвореност от връзката ни; съмненията дали е подходящия партньор и т.н. В основата на пирамидата стои потребността от Принадлежност, следва Утвърждаване, Хранене, Сензорна потребност и Сексуална.

Потребността от принадлежност е всъщност потребността от сигурност, опора, да се чувстваш равноправен член в това партньорство. Жената се чувства принадлежна, когато е спокойна в компанията на мъжа до нея; когато усеща, че мъжът е подходящ за съпруг, не само за любовник; когато получава всякаква сигурност: емоционална и материална.

Потребността от утвърждаване се задоволява, когато се усещаме приети и признати, такива каквито сме; когато партньора ни изразява чувствата си към нас, одобрява ни и ни стимулира към развитие?

Хранителната потребност се разбира в най-широк смисъл. Не само храна за тялото ни, а и за душата ни. Доколко с партньора си задоволявам нуждата си от духовна храна, знания, информация.

Сензорната потребност е свързана с нуждата ни от храна за сетивата. Какво виждам, какво чувам, какво усеща тялото ми? По отношение на партньора е важно как приемам тялото му и той - моето. Дали е нежен, докосва ли ме, прегръща ли ме и т.н.

Сексуалната потребност търси отговори на въпроси като: Задоволена ли съм като количество и качество? Мога ли да се чувствам напълно себе си в секса и да реализирам с него сексуалните си желания? Сексуалната потребност се възприема като висша форма на израз на любовта, затова тя е на върха.

Има много партньорства, при които пирамидата е обърната, но стоейки на върха си, тя рано или късно пада. И все пак колкото и да питаме главата си, само когато тя е в единодушие с нашето тяло и сърце, може да сме сигурни, че сме намерили правилния отговор.