Обичам повече едното си дете - II

Едното дете прилича на даден родител ( или и на двамата ). Когато децата поотраснат и оформят характер въз основа на определен темперамент, симпатиите и антипатиите са налице, често разделяйки семейството на два противоположни лагера. Например – майка с професия учителка предпочита дъщерята, която рано се е научила да чете и обича книгите. Или пък баща инженер предпочита синът си, който от малък обича да сглобява, строи с конструктор. И характерът сам по себе си играе роля – веселото, жизнерадостно дете, което обича да забавлява околните от бебе, бързо се превръща във всеобщ любимец, за разлика от по- тихото и вглъбено братче или сестриче, което остава в неговата сянка. Предпочитанието на основа прилика има връзка и със самооценката на самия родител. Ако тя е висока, ще предпочете това дете, което прилича на него, защото вижда в него ( по- добро ) свое копие или съответно – по- бляскаво бъдеще. Ако самооценката е ниска, то той ще отхвърли детето, именно защото прилича на него и се явява като негово огледало, повтаря неговите грешки.

И така, предпочитанието е неминуемо. Какво да правим?

Трябва да приемем най- напред, че предпочитанието е нещо, с което трябва да се справим, а не да оставим нещата на самотек и да обмислим добре, в какво се корени това предпочитание, за да можем да се справим, поне външно, с него. В каква степен показваме, че предпочитаме или партньорът ни, някое от децата? Как реагира другото, ние справедливи ли сме към тази негова реакция и не е ли тя сигнал за страдание и вик за любов и уважение?

Трябва също да осъзнаем, колко вредно е предпочитанието ни за децата и как може да бележи целият им живот. И двете роли, на любимец и на отхвърлен, може дълбоко да травмират децата. Любимецът, на пръв поглед облагодетелстван, расте несамостоятелен, с повишена самооценка, неспособен да взима решения, зависим от всеобщото възхищение, което за в бъдеще няма да открива никъде другаде, освен вкъщи. Отхвърленото дете е по- инициативно и изобретателно, принудено да се справя с липсата на насочената другаде любов. То е по- силно и устойчиво, но винаги ще усеща тази липса и ще търси авторитети навсякъде извън семейството. Това също ще го направи зависимо и жадно за любов и признание, което може да се използва недобронамерено и манипулативно.

Ако усещаме непреодолимо, че отделяме повече време и внимание на едното, да се стараем да откликваме на нуждите и на другото, така че то да не усеща разликата. Трудно за усвояване е умението, да не показваш кога едното е по- симпатично от другото или се представя по- успешно в нашите очи, трудно, но е част от умението да си справедлив и честен родител. Да съумеем да сме еднакво щедри на похвали и наказания и еднакво открити към талантите и недостатъците им, а не да ги оценяваме едностранчиво.

Конкуренцията също не неминуема, но тя трябва да се тушира, като не позволяваме в отношенията между децата да цари ревност и завист. Агресията и хитруването, издаването на тайни, не бива да се толерира по никакъв начин. трябва да работим за сплотяването между децата, възлагайки им общи задачи и кооперирането помежду им, като запазваме личното им пространство. Ако ние имаме проблем с предпочитанието, това не бива да сее раздор между тях и обстановката допълнително да усложнява. Сравнението трябва да се избягва старателно, както не бихме искали и ние да бъдем сравнявани като родители един с друг.

Да си родител понякога е трудно, не винаги има, също така и готова рецепта за щастливо семейство. Грешките са в реда на нещата и това е човешко. Вината не е добър съветник в подобни случаи. В открития разговор, стремежът към справедливост и хармония, както и минутките за анализ и наблюдение се крие ключът, предпочитанието към някое от децата да не се превърне в непреодолим проблем за тях.