Когато мъжът си остане вкъщи...

Понякога така се случва, че ни предлагат наистина отлично място или неустоимо повишение. По- голямото заплащане обикновено е свързано с по- малко свободно време. С още един работещ в семейството времето за децата, болнични заради боледуването им, времето за уроци или просто за нормално общуване, почти е равно на нула. Домът също иска своите грижи – чистене, готвене, пазаруване – изобщо целият ежедневен график. Мъжът ни от друга страна е далеч по- лошо платен. И се решаваме той да поеме част от домакинството и децата, за да се отдадем на доходоносната възможност. Ако пък мъжът е трайно безработен е още по- лесно да се стигне до там – той просто си остава вкъщи и спира неуспешното, изтормозено търсене.

Подобно е положението на 100 000 български мъже, според представителното национално преброяване през 2011г. Те сами определят „домакини” като свое занимание и тук не става въпрос за мъже със свободна или мобилна професия. Разнородни и индивидуални за обстоятелствата, заради които мъжете просто спират да си търсят работа или пред финансовото предимство на „нежната” половинка, напускат нископлатеното място.

Това оказва ли се проблем? Ако съдим по оценката, която плъзна след публикуването на резултатите, че тези мъже са „под чехъл”, по- скоро да. Остатъци от ориенталско- патриархалните нрави си казват своето в подигравателното и откровено обидно отношение към тези мъже. Е, два пъти повече жени т.е. над 200 000, успокоява статистиката, си стоят вкъщи и правят това, което им е отредено – домакинстване. Но ако ни хрумват някакви феминистични разсъждения относно равноправието в обществото и в дома, в частност това болезнено домакинстване, то те са напълно излишни. Фактите са такива и ние трябва да се справяме.

Истината е, че болшинството мъже се чувстват ужасно от това положение и това не би могло да бъде променено с никаква логика и доводи, които със сигурност ни хрумват. И без да го чуят на глас, те осъзнават, че мъжествеността им е накърнена – приятелите им се присмиват, обществото ги натиква „под чехъла”. Защото кой е истински мъж? Този, който се грижи за прехраната на семейството – това мнение се защитава и от мъжете, но и от жените. Именно затова подобна семейна ситуация изглежда прави нещастно цялото семейство.

Нерядко ние не реагираме адекватно и допълнително наливаме масло в огъня. Заемаме точно тази, типично мъжкарска, позиция – домакинстването е непълноценен труд, неизискващ много усилия, натоварване, следователно не заслужава нужното уважение в сравнение с тази работа, която носи финанси в бюджета. Колко жени могат да признаят, че са видимо доволни от това, че само те „изкарват хляба” а мъжът им се грижи вкъщи да е чисто и приятно, за децата да е положена грижата, домашните да са написани, на масата да има вечеря? И не се случва да понатякват този факт при първия удобен случай?

Затова – да бъдем благодарни. Никога да не пропускаме да похвалим и да покажем признание. „Жертвата”, която те са принудени да направят, е достатъчно „наказание” за тях. Е, вечерята може да е позагоряла, спалнята да не изчистена както на нас ни се иска или да има бирени бутилки по масата в хола, но нима това е по- важното в сравнение с всичко останало, с което се справя сам? И изразявайки признателността си, нека не е с онзи майчински поощрителен тон, а с истинско уважение към свършения труд. За каквото впрочем жените оглушаваме света.

Да щадим достойнството му. Това, че отмята определен вид домашни задължения, не го прави домашна помощница. Мъжът си има социалните нужди, както ние – нашите. Излизане с приятели, ходене по мачове, риболов. Хем ние прекарваме нашето време с децата, времето, което все не достига, хем той поддържа мъжкото си самочувствие. Ако той няма своето време, чувството че е „под чехъл” е неизбежно. А то не води до нищо добро. С натякване и изтъкване пред другите не печелим нищо. Нека той запази чувството за личен избор, а не за принуда.

Това положение не е вечно. Да, мъжът ни не бива да се примирява, да спира да търси работа и изобщо да бъде професионално неактивен. Нека да не бъркаме стоенето вкъщи заради определени обстоятелства с обикновения мързел. Ако му трябва квалификация, семинар или друго – ние нали печелим достатъчно. Пък ако той намери работа, може и домашна помощница да си намерите и да отделяте свободното време само за децата. Както и една жена е пълноценна, ако се развива във всички сфери, които я интересуват, така е и при мъжете.

Обратната връзка. Сигурно е вече удобно и сме свикнали с този начин на живот. Ние оставяме голямата заплата, а вкъщи всичко е нормално и децата са добре, имаме ритъм. А дали и за мъжът ни е така? Дали той не се потиска, дали се чувства недооценен, дали на него му е приятно, какво впрочем иска той? Трябва да сме сигурни, че обратната връзка я има. Защото всеки търси признанието и ако изпита нужда, мъжът ни ще спре да го търси у нас и ще го намери в друга. Колкото и да сме заети с изкарването на „големите пари”, качественото общуване, уважението – не бива да изчезват под каквито и да е претексти. Защото те, заедно с любовта, са основите на семейството.

Не можем да отречем, че понятията за „истинска жена” и „истински мъж” значително са се променили. Както и ние вече не позволяваме да бъдем идентифицирани с майчинството, домакинстването, така и трябва да спрем еднозначно да оценяваме мъжете с едното ходене на работа. Защото, що се отнася до най- доброто за семейството и се налага да пренебрегнем някои вкоренени лични и обществени предразсъдъци, мъжеството е качество, присъщо и за двата пола.