Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Светът през техните очи


“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори набързо.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да викам “пам, пам”, докато се сетят, че памперсът ми вече е за в кофата за боклук. И при това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да ровя сандвичите, които ми прави мама и да си вадя шунката и кашкавала от тях. А ако закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама отново бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и викам “мий, мий”. Би трябвало да се сети, че пак съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и докато се разтребва и чисти след мен, решавам да проверя какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на местопрестъплението, а аз вече съм “прекопала” цели две саксии. Интересно ми е да се ровя в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все пак е нужно малко разнообразие в интериора от време на време.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, но днес мама е решила да останем вкъщи. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го харесвам особено. Пипна ли го се започва един рев...Ами студено си ми е, какво да правя! А ръкавиците хич не ги харесвам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми огромни коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се струват чак толкова забавни. Струваха ми се, но само в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с доста по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да готвя т.е. да бъркам в тенджерата със супата, докато мама блее в печката например. Или пък да чистя. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със замах. Трябва да съм полезна с нещо все пак! Като гледам мама как се трепе по цял ден. Където мина и тя веднага преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пилея царевични пръчици...Хич не си губя времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата дори. Напоследък си набелязах и секцията в детската, ама там става страшно като се кача. Мама много се кара. Не че аз много я слушам. В началото стоя и я гледам сериозно. Тя продължава да нарежда. А аз започвам да я гледам тъжно. Но тя няма милост. И ето, че включвам и рева на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме лошо, казва, че се глезя и понякога направо отива в другата стая. Друг път и става мъчно и ме гушва, но това е рядкост. Явно е необходимо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми любимо занимание е да вдигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го вдигна. Научих се да казвам “Ало”. Много е забавно. Всеки път разсмивам обаждащите се. И по мобилния говоря често- с тати, когато е на работа. Той ми обяснява нещо, а аз само повтарям “тати, тати”. Понякога се опитвам да му разкажа, че съм хапвала от любимите ми ябълки и повтарям “яба, яба”. Друг път искам да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и казвам “биба, биба”, ама няма особен ефект. Тати за жалост също смята, че вече съм голяма за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се мятам в леглото и си пея “нани, нанииии” и Сънчо идва бързо.

Доста добро дете съм по отношение на храна и сън, ама стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да фокусирам някой шоколад или бонбон и си искам винаги: “Дай, дааааааай”. Много често обаче не получавам нищо и започвам да недоволствам. Но все оставам неразбрана, освен ако не е баба покрай мен. Както вече споменах, тя почти винаги се опитва да вникне в същността на проблема ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам как се казвам, на колко години съм, с всеки изминал ден уча все нови и нови думи. Старая се да помагам. Нося чехлите на тати, храня котката- често с храната
предназначена за мен...Много обичам да се къпя и се справям съвсем сама отдолу под душа. Стане ли време за сън, на първо време отивам да си обуя джапанките и потеглям към банята с думите “мий, мий”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамувам като отидем някъде на гости и стоя на вратата като наказана, но след десетина минути се окопитвам и се превръщам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм доста по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят засега. Става все по-интересен и разбираем с всеки изминал ден и всички ми се радват все повече и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама казва, че вече не съм, но аз всеки път, когато се гледам в огледалото се наричам бебе. “


През моите очи това е светът на моята дъщеря. През нейните- мога само да гадая.

Защото никой от нас не знае как изглежда светът през детските очи. Но със сигурност е много по-истински, интересен, забавен, пълен с чудеса и вълшебства. Понякога е и тъжен, но не за дълго. Те забравят лошото много бързо. Те не се отказват и за миг да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без повод. Те винаги намират начини да им бъде интересно. Те не се спират и за миг. Имат нужда да правят нещо непрекъснато. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто така, защото за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното според мен- да не се отказваме никога. Да не спираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но победите ни никога няма да са толкова сладки без тях - Нашите деца.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Милион бебета могат да бъдат спасени годишно, ако се променят тези малки неща
· Как да изберете най-подходящия тип количка за вас и за вашето бебе?
· Първата играчка
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· За какво да внимаваме при избор на детско яке
· Тротинетка за всяко дете – как да изберем
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вторник
27
Февруари 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Здравословен обяд за ученика" - хапки-сърца, овесени бисквити и кисело мляко с касис
Това е ден четвърти от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика"....
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Традицията на даване на прякори издава нашата свързаност
Роди ли се човек- дава му се име. И законът го повелява, и традицията е такава. Родителите избират на...
Родителството – избор за цял живот - I
Сега или по-късно, именно с този мъж или по-скоро не...Както всeки път, когато сме на прага на важна...
Как да развием социалната си интелигентност и каква роля играе в живота ни тя
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” - Джон Стайнбек Социалната...
Предлагайте на момчетата и момичетата алтернативи
Имам дъщеря на 10 години. Тя е общително момиче с приятели момчета и момичета. Обича "народна топка",...
Митът за блондинките - II част
Не е тайна, че светлокосите жени възбуждат по-силно мъжкия пол. Дали защото русата коса навява асоциация...
Най-добрите игри за вечер с приятели
Какво по -хубаво от това да прекарате събота вечер с група приятели, пица и няколко чаши вино, плюс кутия,...
Ужасът на мама – детето пак не иска да яде зеленчуци
В ерата на вредните храни - вафлички, пръчици с подаръци, близалки-играчки, кроасанчета в цветни опаковки,...
"Никой не иска да играе с мен"
От съвсем малки учим децата си, че социализацията е добра за тях. Да търсят приятели, да се запознават...
Чарът на мъжете с брада
Замисляли ли сте се някога за мъжките бради – нещо уж толкова естествено, но едновременно с това обект...
Да отгледаш дете на природата
Кое е това дете? Това дете на първо място цени и обича природата. От малко прекарва много време на открито...
За мъжете с любов
Не, това не е статия за мъжете. Тъкмо обратното. Може би има какво още да научим ние нежния пол. Ще се...
Защо сме толкова груби с децата си?
Наскоро станах свидетел на една сцена, в която един баща беше много груб сутринта, докато оставяше дъщеря...
Как да научим детето да казва „Благодаря!”
Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване по главата и целувка, за да мине ожуленото...
Страничните доброжелатели II
Ще ви дам един съвет... Когато детето продължи да плаче, неминуемо се появяват доброжелатели и съветници....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook