Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Светът през техните очи


“Събудих се към 10, позяпах малко мама как спи и реших, че е време да става и тя от леглото. Това беше една от най-гласовитите ми играчки...съответно и я заврях в ухото и тя се ококори набързо.
Ето го и гърнето. Хич не го обичам това приспособление. Предпочитам да викам “пам, пам”, докато се сетят, че памперсът ми вече е за в кофата за боклук. И при това си го изхвърлям сама. Идва време на закуската. Обожавам да ровя сандвичите, които ми прави мама и да си вадя шунката и кашкавала от тях. А ако закусвам мляко става още по-забавно. Ето, че мама отново бърше ли, бърше. А аз се кикотя, изправена на стола и викам “мий, мий”. Би трябвало да се сети, че пак съм се омазала до ушите!

Приключихме със закуската и докато се разтребва и чисти след мен, решавам да проверя какво се случва в хола. Ето, че още никой не се е усетил и не ме е хванал на местопрестъплението, а аз вече съм “прекопала” цели две саксии. Интересно ми е да се ровя в пръстта. Понякога качвам саксиите на камиона ми и ги карам в другата стая. Все пак е нужно малко разнообразие в интериора от време на време.
Време за игра или време за разходка? Зависи от времето, но днес мама е решила да останем вкъщи. Навън е студено и се сипе сняг. А аз не го харесвам особено. Пипна ли го се започва един рев...Ами студено си ми е, какво да правя! А ръкавиците хич не ги харесвам.

Време за игра. Не мислете обаче, че тя включва някоя от двата ми огромни коша с играчки, нито пък камиона ми за возене, нито пък коня ми за яздене. Избягвам ги! Някак си не ми се струват чак толкова забавни. Струваха ми се, но само в първите пет минути, в които ми ги донесоха. Сега ли? Сега си играя с доста по-интересни неща- тенджери, тигани, лъжици...Обичам да готвя т.е. да бъркам в тенджерата със супата, докато мама блее в печката например. Или пък да чистя. Взимам метлата или моп-а и обикалям стаите със замах. Трябва да съм полезна с нещо все пак! Като гледам мама как се трепе по цял ден. Където мина и тя веднага преповтаря с парцала след мен. Разсипвам сок, пилея царевични пръчици...Хич не си губя времето.

Обичам и да се катеря. По столовете, по дивана, по масата дори. Напоследък си набелязах и секцията в детската, ама там става страшно като се кача. Мама много се кара. Не че аз много я слушам. В началото стоя и я гледам сериозно. Тя продължава да нарежда. А аз започвам да я гледам тъжно. Но тя няма милост. И ето, че включвам и рева на помощ. Нооо мама си е мама. Поглежда ме лошо, казва, че се глезя и понякога направо отива в другата стая. Друг път и става мъчно и ме гушва, но това е рядкост. Явно е необходимо да съм по-сериозна! Манипулаторските ми умения минават повече пред баба.

Другото ми любимо занимание е да вдигам телефона. Домашният телефон звъни, а аз препускам да го вдигна. Научих се да казвам “Ало”. Много е забавно. Всеки път разсмивам обаждащите се. И по мобилния говоря често- с тати, когато е на работа. Той ми обяснява нещо, а аз само повтарям “тати, тати”. Понякога се опитвам да му разкажа, че съм хапвала от любимите ми ябълки и повтарям “яба, яба”. Друг път искам да изразя възмущението си, че мама не ми дава бибероната и казвам “биба, биба”, ама няма особен ефект. Тати за жалост също смята, че вече съм голяма за биберони.

Обикновено си лягам сама. Стане ли към два часа отивам и се мятам в леглото и си пея “нани, нанииии” и Сънчо идва бързо.

Доста добро дете съм по отношение на храна и сън, ама стане ли въпрос за сладко, бонбони и бели, съм номер едно. Само да фокусирам някой шоколад или бонбон и си искам винаги: “Дай, дааааааай”. Много често обаче не получавам нищо и започвам да недоволствам. Но все оставам неразбрана, освен ако не е баба покрай мен. Както вече споменах, тя почти винаги се опитва да вникне в същността на проблема ми.
Друго какво да ви споделя за мен? Знам как се казвам, на колко години съм, с всеки изминал ден уча все нови и нови думи. Старая се да помагам. Нося чехлите на тати, храня котката- често с храната
предназначена за мен...Много обичам да се къпя и се справям съвсем сама отдолу под душа. Стане ли време за сън, на първо време отивам да си обуя джапанките и потеглям към банята с думите “мий, мий”. Обожавам да си играя с други деца. Понякога се срамувам като отидем някъде на гости и стоя на вратата като наказана, но след десетина минути се окопитвам и се превръщам в най-общителното и леко щуро дете. Пред непознати съм доста по-въздържана. У нас съм страшна калпазанка.

Та това е моят свят засега. Става все по-интересен и разбираем с всеки изминал ден и всички ми се радват все повече и повече с всяка минута. Хубаво е да си бебе! Всъщност мама казва, че вече не съм, но аз всеки път, когато се гледам в огледалото се наричам бебе. “


През моите очи това е светът на моята дъщеря. През нейните- мога само да гадая.

Защото никой от нас не знае как изглежда светът през детските очи. Но със сигурност е много по-истински, интересен, забавен, пълен с чудеса и вълшебства. Понякога е и тъжен, но не за дълго. Те забравят лошото много бързо. Те не се отказват и за миг да търсят нови и нови занимания, да бъдат откриватели. Те се усмихват и без повод. Те винаги намират начини да им бъде интересно. Те не се спират и за миг. Имат нужда да правят нещо непрекъснато. И опознавайки заобикалящия ги свят, те го обикват без причина- просто така, защото за тях това е част от играта..., наречена живот.
Има какво да научим от тях. Най-важното според мен- да не се отказваме никога. Да не спираме да търсим и опознаваме...Да се борим и побеждаваме.
Но победите ни никога няма да са толкова сладки без тях - Нашите деца.
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да купите бебешка количка от Baby.bg
· Еднакви дрехи за мама и бебе - да или не?
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Домашно училище за позитивно мислене
· Синдромът на мама-квачка
· Безсънието до детската люлка
· Да научим детето да играе само
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Шрифт на кирилица , който помага на деца и възрастни с дислексия (свали от тук)
Виж още статии за:   Нашите деца · Семейството · Бебето ·
Понеделник
26
Септември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Какво да правим, докато губим време в пътуване от работа до вкъщи и обратно
Ако живеете в голям град, то вероятно сте приели тази драма - дългото придвижване по трасето към работа...
Илюзорната сигурност на нерешителността
С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори...
Ролите, които играе жената
Не е нужно да сте родена актриса, за да ви се налага да изиграете безброй роли в живота си. Замисляли...
Коктейл от приятели - II
Приятелката бизнес дама е винаги насреща за съвет по различни юридически и счетоводни проблеми – кога...
Да наказваме ли децата - II част
Въпреки всичко казано в първата част, понякога се налага да използваме наказания. Колкото и да ни се...
Виртуалното запознанство като добро начало
Всички сме чували и чели колко подвеждащи и дори опасни могат да бъдат запознанствата в Интернет. Но...
Да се греши е човешко
Да се греши е човешко. Представа си нямаме колко истина има в тези думи. Така е устроена нашата памет...
Когато той си отиде. 6 грешки, които допускаме
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
Фантазиите на жените и мъжете в секса -II
Мъжете обичат разнообразието и изненадите в секса. Рутината ги отегчава и често отблъсква. Дали мъжете...
Житейски уроци от децата
Свикнали сме да смятаме, че детето е нещо незряло, незавършено, неготово да съществува в света, но ако...
Похвалата е ключ към сърцето и към успеха - не я пестете!
Всеизвестен факт е, че децата е добре да бъдат хвалени, да получават поощрение и одобрение и при най-малкия...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Лицемерието като потребност
Познавате ли хора, които винаги са мили, усмихнати и добронамерени? Всеки път ви правят комплименти,...
Ако кърменето навън ви притеснява
Топло време, чист въздух, дълги продължителни разходки заедно с бебето – това безспорно е едно от удоволствията...
Семейни забавления за студени дни
“Няма нищо по-хубаво от лошото време”, е заглавието на романа на Богомил Райнов, но в ежедневието определено...
Как да се спасим от нездравото любопитство на роднините?
Семейството и роднините са най-близките ни хора, но въпреки това именно те понякога могат да ни причинят...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook