12 юни - Световен ден против детския труд

Много хора споделят мнението, че колкото по-рано научиш детето си на труд, толкова по-отговорен, самоуверен, знаещ и можещ човек ще отгледаш. Съгласна съм, че да се трудиш, да постигаш целите си сам и да разчиташ единствено на себе си е положителен пример за всеки, който иска да бъде някой и да постигне нещо. Но не съм съгласна с онова другото крайно мнение- че, ако не си започнал работа още на двадесет, това означава, че си мързелив, безотговорен, изтъкан от нехайство и липса на амбиция човек. Защото, ако имаш възможност и си решил, че до 25 ще залягаш над учебниците и над уроците по чужди езици, това си е твое право и не е нещо, от което трябва да се срамуваш. У нас много младежи избират да учат и работят едновременно, което си е похвално, но от друга страна в голяма част от случаите се получава двойна демотивация и двойно по-недоволни млади хора. Защото те не учат както трябва, понеже мислят, че така и така няма да ги научат на каквото трябва, а и не работят както трябва, понеже това няма да го правят цял живот, временно е, а и не им плащат особено. За мен определено сервитьорстването и раздаването на флаери не са единственият преход към зрелостта. Но нека спра до тук и премина на темата, която смятам да споделя с вас. А тя не е за това на колко години трябва да започваме да се трудим, а на колко не трябва да го правим. Защото съществува онзи труд, който експлоатира и унищожава милиони деца на нашата планета. И това е много страшно.

За пръв път този ден се отбелязва през 2002 година и има за цел да определи минималната възраст, на която децата могат да започнат работа. Световният ден против детския труд цели да сложи край на експлоатацията на деца, възпрепятстваща тяхното образование и имаща тежки здравословни последици.

Международната организация на труда (МОТ) има проекти в повече от 90 страни. Тя се стреми да разшири достъпа до безплатно и задължително образование като се бори основно с бедността, от която води началото си детският труд. Според последнни данни броят на работещите деца на възраст между 5 и 15 години е над 170 милиона. Тук са включват 34 държави, сред които преобладават най-вече тези от Тихоокеанския регион, Азия и Африка.

Детският труд по своя характер или поради обстоятелствата, при които се извършва, би могъл да доведе до увреждане на здравето, безопасността и морала. Децата, работещи в най-различни икономически дейности и на най-различни длъжности са постоянно изложени на рискове, а този проблем е изключително значим и има глобален характер. По целия свят селското стопанство е отрасъл, в който работят най много младежи- около 70%. Според последния доклад на МОТ, броят на децата, обвързани с рискова работа, която застрашава тяхната безопасност, здраве и развитие, е около 125 милиона. Около 80 милиона момичета по света извършват дейности, сходни с тези на момчетата. Освен това, момичетата твърде често са подложени на някой от най- тежките форми на детски труд в ситуации, скрити зад стените на фабрики или дори в собствените си домове.

Нашата страна също не е за пример в това отношение. В България през 2001 г. в селското стопанство работят около 400 хиляди деца. През учебната 2004-2005 г. от образователната ни система са отпаднали около 29 хиляди деца т.е. около 3% от броя на учениците в страната. Половината от тях напускат училище, за да работят.

Според МОТ най-тежките форми на детски труд включват трафик и продажба на деца, принудително наемане на малолетни за войници, предлагане на деца за проституция или порнография. Най- експлоатирани са момичетата, децата лишени от родителска грижа, тези от етнически и малцинствени групи, бездомните и отпаднали от училище.

Тези факти със сигурност ни карат да се замислим за това какво се прави по въпроса и до къде стигат усилията на МОТ. Сред средствата за преодоляване на предпоставките за детския труд са подобряване на образованието за деца от бедни общности, осигуряване на достъп до подходящи образователни програми за работещи младежи и намаляване на таксите за начално образование.

Резултати има. През периода 2000-2004 г. броят на работещите деца е намалял с близо 10%. Дава се възможност на стотици хиляди малолетни, отпаднали от училище да получат безплатно образование. Положителните резултати в подобряване достъпа до образование, постигнати през последните години, могат обаче да бъдат засегнати от настоящата глобална икономическа криза, което не е оптимистичен поглед в бъдещето.
И все пак щом съществува организация, борещи се с тази толкова тежка и незаслужена от ничие дете съдба, има надежда. А това е най-важното.