За и против Свети Валентин

Вземе ли да приближава Св. Валентин, започват нескончаемите за и против. За едните празникът е чужд на българските традиции и култура, привнесен отвън, лигав и сладникав. Някакви си сърчица, плюшени играчки, много розово, а по празнуването му най-масово се прехласват крехките тийнейджърки, омаяни от първите неясни любовни трепети. Категорията на отрицателите веднага вадят коз – ами какво да правят онези, които не са влюбени или изобщо нямат половинка – те ще се чувстват много-много зле.

Според инакомислещите празник в повече – няма нищо лошо. Най-вече това е ден на влюбените – какво по-хубаво от това да празнуваме любовта. Та нали именно тя ни прави по-добри, духовно щедри. Няма как влюбеният да е дребнав и злобен, той е над тези неща. Щастливият иска целият свят да се чувства като него.

Всяка теза има своите аргументи и те са основателни. Не е наш празникът и е доста захаросан. Ала е прекрасно любовта да има свой ден. Нищо, че който обича, не е влюбен само на датата 14 февруари, а ежесекундно. Но защо пък още веднъж, с още един знак да не изрази чувствата си и просто да каже „Обичам те“? Защото любовта има нужда и да бъде произнасяна и чувана – не бива да пренебрегваме и тези сетива. Нищо, че казват – по-важно било тя да се усеща, да се излъчва, да правим разни прекрасни неща за любимия. Още едно никога не е в повече.

А за онези, които в този момент са сингъл, негово величество съвпадението е дало решение – в един и същи ден се празнува и Трифон Зарезан, и празникът на влюбените. Вие избирате кой е вашият или ги прегръщате и двата. Удивителното е, че съвпадението почти не е случайно, след като опиянението от виното и от любовта е слабо различимо. Еуфория, безпаметност и състояние близо до лудостта.

Често се чуват оплаквания – в наше време няма романтика. А част от проблема е кой как си я представя. И тук се намесват толкова много клишета, които бъркат на нормалното, истинско изживяване на романтичното чувство. Букетът с цветя, плюшеното мече или сърчице на Св. Валентин; кошмарните карамфили на осми март; годежният пръстен, който трябва да е на дъното на чашата с шампанско или измъкнат в кутийка зад гърба по някакъв магически начин; предложението за брак, направено в поза на колене... Клишетата за най-хубавите моменти са отказ от мислене, от това да си самият ти в най-съкровените си преживявания.Те са желание да бъдем като онова сълзливо захарче от поредната сапунка или повод да се хвалим елементарно, че при нас нещата се случват „както трябва“. Ако искаме най-емоционалните ни моменти наистина да са неповторими, трябва да се оставим на вътрешното си чувство да ни води. Тогава ще видим как то с лекота ще ни преведе отвъд клишетата и там няма как да се чувстваме нещастни от евентуалната липса на мечето, признасящо „ай лав ю“, а ще сме щастливи само от присъствието на любимия – усамотени или заедно с близки хора, от изненадваща разходка в заскрежения парк, от силата на простото докосване или от звездичките в очите и заразителния смях... Романтиката е състояние на духа, тя е в простичките неща, които придобиват различен от обикновения смисъл, когато в тях е вложено истинско чувство. Спомнете си, най-стойностните ви преживявания не са ли точно такива?

Така че – да на празника на любовта, да на казването и показването й, защото тя никога не е нещо, което се подразбира от самосебе си в двойката. Огънят в камината има нужда от съчки, за да бъде поддържан, любовта – да бъде изразявана.