Най-големите ни грехове - I

Казват, че да грешиш е човешко, а да прощаваш божествено, но в днешно време сякаш непрекъснато грешим и много рядко прощаваме с цялото си сърце. Но едно е да сгрешиш и съвсем друго да извършиш грях. Казват, че грехът е грешка с непоправими последствия. Но знаем и, че Библията казва друго- че, ако искрено се покаем, ще бъдем спасени. А знаем ли какво е истинско покаяние? Ходили ли сте някога да се изповядате? Помните какво е определението за индулгенция, нали? Търговия с вярата на хората. И към днешна дата сякаш продължаваме да търгуваме с вярата си. Не, не в този смисъл, разбира се! Но не сте ли се замисляли как се опитвате да поправите сторено зло? Аз все по-често се сблъсквам с извинения, не съдържащи думи, а подкупващи с предмети и действия. Което, признайте, може да е извинение, но не е онова, което идва от душата, не е истинско разкайване за дадени действия. И ако все пак успяваме истински да съжалим за своя постъпка, дали това ни прави по-малко грешни или в очите на засегнатия винаги оставаме опетнени? Всъщност, кои наши постъпки се определят като грешни и колко често вършим грехове? И дали днешните ни грехове не са малко по-различни от някогашните? Дали днес приемаме изневярата за грях или просто заявяваме: “съжалявам, беше грешка.”
Нека започнем от онова, с което всеки от нас си е служил не веднъж в живота си.


Лъжа
Първата причина, поради която хората губят доверие един в друг. Лъжата удължава проблема, защото рано или късно излиза наяве. И в действителност, дори с най-елементарната лъжа, ние залъгваме най вече себе си. Много по-лесно е да кажеш истината, защото тя те кара да се чувстваш свободен. Резултати от проучване са разкрили, че лъжата присъства на 20% в ежедневието на 2-годишните деца и в 80% при шестгодишните. 70% от тинейджърите лъжат ежедневно, а при 10-минутен разговор 60% от хората използват по 2-3 неистини.


Изневяра
Днес все повече се стремим да удовлетворим своите потребности на всяка цена. А от там идва и желанието ни да бъдем с някой друг, да усетим нещо ново, да вземем нещо, което ни липсва или просто да се отдадем на един миг без да мислим за последствията. Любовта сякаш отдавна даде зелена светлина на похотта. Започнахме да обичаме егоистично и някак премерено. И докато преди прелюбодейството е било непростим грях, днес сме по-склонни да го приемем просто като човешка грешка.


Егоизъм
Все по-успешно и бързо се научаваме на него. Затваряме сърцата си за чуждото щастие или нещастие и бродим единствено из дебрите на собствените си радости и неволи. Казват, че егоизмът е нормален и ни е присъщ. Някои го бъркат с инстинкта за самосъхранение. И все пак и той има граници, от които не бива да излизаме. Защото, когато искаме да получаваме обич и разбиране, трябва първо ние да дадем. Понякога ни е необходимо само да спрем да критикуваме, да се сравняваме и състезаваме с другите, за да разберем своето Аз и нуждата си да го поставим на първо място, без това да наранява хората около нас. Да обичаш и цениш себе си е много различно от това да поставяш себе си на пиедестал, невиждайки останалите, без които така или иначе не можеш да живееш пълноценно.


Лицемерие
Лицемерието като път към успеха се е превърнало в начин на оцеляване. Нима не сте срещали онези отзивчивите, вечно усмихнати хора, които постоянно ви правят комплименти, а в последствие разбирате, че точно те са ви злепоставили вчера пред шефа или са осуетили плановете ви? Те са навсякъде и си служат с лъжата непрекъснато, крадат с пълни шепи от нашия свят, карайки ни да им се доверим. Но каквото и да правим, не бива да забравяме, че лицемерието е огромен човешки недостатък, привилегия на слабия. Силните никога не си служат с него.


Горделивост
Може би едно от най-големите ни прегрешения, един от седемте смъртни гряха на християните. Липсата на уважение към околните, не зачитането на никой и мисълта, че всичко ни е позволено, са твърде често срещани в наши дни. Оказва се, че само около 5% от хората не са подвластни на този грях. Една пословица гласи, че горделивостта заминава на кон, а се връща пешком. Горделивостта може да ни причини огромна мъка, дори да не ни позволи да поискаме нещо от страх да не се изложим или да изглеждаме недостойни и подценени.


Алчност
Ето още един грях, който “превъзнасяме”. Живеем във време, в което постоянно се произвежда нещо ново и ново, а ние непрекъснато искаме и искаме. Стремежът ни към материални блага, пари, власт и сила е неспиращ. Напоследък сякаш сме сложили знак за равенство между алчността и амбицията, а те нямат нищо общо. Явно така оправдаваме понякога грандоманските си желания. Смело можем да заявим, че от алчността води началото си друга голяма злина- престъпността. Народът е казал, че очи от гледане се ненасищат. Може би затова всячески се опитваме да наситим ръцете си.


Завист
Казват, че е едно от най-нездравословните, разрушителни чувства, които могат да се пробудят у човек. Тя поражда негативизъм, агресия, конфликти. Понякога я бъркаме с отправена критика, но почти винаги можем да я усетим. Завистта се стреми към неуспеха на другите, гледа в чуждата паница. Завистниците постоянно негодуват срещу добрата кариера или щастливото семейство на заобикалящите ги, без да се стремят към собствения си успех. Демокрит е казал, че завистта поставя началото на раздора между хората.


Гняв
Дали е грях или не, можем да поспорим, защото е чувство, от което трудно може да се избяга. Всеки има моменти в живота си, когато е разочарован, наранен, отхвърлен, губещ самообладание. Това са емоции, които са ни безкрайно присъщи, но и които могат много да ни навредят. С всеки изминал ден сякаш ставаме все по-недоволни, по-избухливи, по-лесно засягащи се и разгневяващи се. Доказано е, че честото ядосване може да ни докара сърдечно заболяване, стомашни проблеми, депресия, безсъние.