О като оптимист

Oсвен оргазмa голямото О отбелязва и оптимизма. Той е един от ключовите елементи за щастието в една двойка. Събрани като семейство, оптимистът и песимистът често дърпат в различни посоки като орела и рака. Какво е нужно, за да заработят като отбор и смесената двойка да не се разпъва между небесата и земята?

Представете си следната ситуация - той решава да продадете апартамента и да купи къща. Ентусиазмът му е завиден - новият квартал и съседите щели да са по-добри, това щяло да е ново начало, дори е съгласен да си намери допълнителна работа, за да изплащате кредита по-лесно. Но там, където той вижда възможности, вие виждате началото на катастрофа. Намирате квартала за мръсен, струва ви се, че от сделката само ще изгубите пари и изобщо според вас тази промяна е лоша идея. Ентусиазмът и оптимистичните му прогнози обаче не стихват и в края на годината се сдобивате с къща в краен квартал. След ремонта я продавате за 5 пъти повече пари, отколкото сте похарчили за нея и обновяването й, и в момента се радвате на голяма къща в красиво място, с градина, басейн, охрана и модерен гараж. Той, като виден оптимист, казва – „Знаех си, че ще се получи”, а вие, като негова противоположност - „Е, добре, че нещо не се обърка.” Постигнатото в тази история става възможно благодарение именно на оптимизма. И докато това означава непоколебимата вяра в положителния резултат, песимизмът е постоянното съмнение в добрия край на приказката. У двойката от историята е надделяло желанието на оптимиста, то твърде често в живота става обратното – черногледството на песимиста не позволява на много идеи да се развият. Успехът на брака до голяма степен зависи от възможността на двойката оптимист-песимист да работи като добре смазана машина. И двамата трябва да се научат да вземат възможно най-голяма част от позитивното във връзката, не въпреки, а заради различните нагласи на двамата. Оптимистът и песимистът са постоянно привлечени един от друг, защото всеки от двойката има нужда от качеството, което на него му липсва, но открива у другия. Смесени, двете гледни точки дават пълна и завършена представа за света.

Върнете се към корените си, за да откриете защо, кога и поради какви обстоятелства сте се формирали като оптимист или песимист. Ако детството ви е било бедно, сигурно сега с голямата си заплата се опитвате да наваксате липсващите ви в миналото удоволствия. Споделяте мотото „Веднъж се живее”, не мислите за рискове и задоволявате капризите на детето във вас. Партньорите на такива хора често се плашат от разхищенията и се противят на прищявките, които намира за неразумни. Вместо скандал е по-добре да направите компромис и да си дадете обещание и двамата да харчите разумно. Например - той ще проучи повече оферти за екскурзията до Тайланд и ще вземе най-изгодния пакет (в края на туристическия сезон и не с all inclusive), тя пък няма да пресмята всеки похарчен лев. А ако това пътешествие приключи добре и за двамата, в бъдеще те със сигурност ще решават проблемите си по-лесно, заради изграденото доверие. Понякога ключът за поддържането на баланса се крие в компромиса да отстъпиш контрола над нещата на другия. Оптимистът, който е по-склонен да поема рискове, вижда във всяка идея възможност да постигне нещо добро и полезно. Прекалената доза оптимизъм обаче може да му изиграе лоша шега и да попречи на реалната преценка за съществуващи опасности. Със своята подозрителност в добрия развой на нещата песимистът би действал като балансьор. Веднъж претърпял крах от недобре обмисления си план, следващият път оптимистът ще мечтае по-внимателно. Оптимистът може да окуражава своя партньор, за да добие той достатъчно кураж за нови действия. Ако песимистът не е уверен в способностите си, за да приеме новата длъжност, оптимистичното „Не знаеш дали не можеш, докато не опиташ” ще подейства ободрително. По този начин и песимистът в двойката би осъзнал, че може да поема известни рискове. Проблемите между оптимиста и песимиста се пораждат заради това, че всеки приема своето мнение за реалистично.

Три са основните стъпки, с които може да се поставя знак за равенство в това отношение:

1. Всеки трябва да изказва своето мнение, без да бъде прекъсван от другия.

2. Докато говорите, използвайте думите на партньора си, все едно са отразени с огледало. Повтаряйки ги, ще разберете по-добре какво е искал да каже той. Например: „Казваш, че се притесняваш, че не можем да си позволим нова кола в момента.” Нека партньорът ви използва същия начин на изразяване. Ефектът на огледалото е често използвана терапия от семейните психолози. Целта е всеки от двамата да се постави на мястото на другия и да го разбере по-добре.

3. Признайте гледната точка на партньора си за основателна. Например: „Разбирам притесненията ти за това да си купим нова кола. В момента наистина имаме много разходи.” Това не означава, че сте съгласни с мнението на другия, но показвате, че може да погледнете на света и през неговите очи.