Любовен триъгълник – аз, ти и домашният любимец?!
 Появата на трети в двойката логично буди напрежение… и то не само, когато става дума за трети в любовен план, но и когато този трети е на четири крака, прави бели из къщи и се налага да съжителствате с него.
Любов на четири крака. Така най-кратко може да се опише причината човек да си вземе домашен любимец и да иска той да остане у дома, независимо колко щастлива и здрава е връзката между партньорите. Просто това е друг тип любов, в чист вид, която нито може да бъде заместена, нито компенсирана, нито пък да бъде конкурентна с другата.
В общи линии, казусите тук може да са няколко. Ето кои са най-честите:
Казус 1: Вие искате домашен любимец, той не или обратното. Наскоро сте заживели заедно и след като сте ремонтирали и подредили дома си, в главата ви се е прокраднала идеята да си вземете малка пухкава животинска топчица, която да ви достави онова, което ви липсва. Или пък по чиста случайност сте се натъкнали на такава в магазина, или на улицата и за нищо на света не бихте искали да се откажете от възможността да я приютите вкъщи. В същото време обаче любимото същество е на противоположно мнение и не желае да се сдобие с купчина косми, които да крадат от времето и вниманието ви, които иначе бихте му предоставили в по-високи дози (без пукхавият дразнител, възползвайки се от чара си, да се мотае наоколо постоянно). Обикновено жените имат по-голяма склонност да се обграждат с подобни създания, но е възможно и да сте в обратната ситуация, в която вие сте тази, която не желае по една или друга причина животно у дома си.
Нещата биха могли да се решат с преговори. Не правете грешката да се налагате или да правите нещо зад гърба на партньора или въпреки него. Не бъдете рязка и категорична в решението – то трябва да е 50 на 50. Помислете и за самата животинка: нима ще я очаква добър живот на място, където ще бъде нежелана? Освен това, дори партньорът ви да склони да донесете вкъщи пухкавата топка, се запитайте дали сте склонна да се нагърбите ежедневно с всички грижи, които ще изисква още години наред? Най-добре е, разбира се, ако успеете да поделите грижите, но при нежелание на един от вас нещата не могат да се случват насила и така или иначе задълженията ще се прехвърлят изцяло върху вас. Дайте си сметка дали можете да ги поемете и да имате такъв дългосрочен ангажимент.
Казус 2: Вие или той ВЕЧЕ имате домашен любимец, с който другият трябва да свикне. Тук нещата са още по-сложни, тъй като сте в заварена ситуация, за която никой от двама ви няма вина. От една страна, пред вас стои отговорността към животното, което той или вие сте гледали до момента, привързаността, която изпитвате, както и мрачната перспектива да се разделите, от друга - и за партньора, и за животното може да е трудно да свикнат един с друг или съжителството им да се окаже проблемно. Не е изключено и някой от вас да има алергия, за която не знае и тогава, искате или не, решението ще клони към раздяла с пухкавото съкровище. Излишно е да се говори за приоритети или избор между двете – сравнението е нелепо и неуместно. Въпросът не е кого да изберете, а как да направите така, че нещата да бъдат максимално безпроблемни за всички и раздялата да е наистина краен вариант. Ако става дума единствено за адаптацията, дайте време на мъжа и на домашния любимец да свикнат с присъствието и компанията си. За да улесните процеса, можете да насърчите партньора да участва по-активно в грижите, като например изведе кучето на разхода, или нахрани котката… като прекарва време в игри, възпитателни мерки и т. н., т. е. да се прояви като равностоен стопанин. С времето би трябвало да се приемат и нагодят към новата ситуация, но това е процес, затова не се отчайвайте, ако нещата не стават от раз.
Важно е също домашният любимец да осъзнае ролята на новия човек в семейството и да бъдете последователни в линията му на поведение. На животното му трябва време да разбере какъв е този човек и какво се иска от него. Вероятно ще го изпитва, като се опитва да наруши вече създадените граници от вас , което не бива да позволявате да се случва. Може би ще иска да разбере и определи кое ще е доброто и кое лошото „ченге“. Тук отново е важно да сте единни. Уточнете правилата и ги спазвайте с единодушие.
Казус 3: Ревност. Има ли любовен триъгълник, има и ревност. Ревността може да е както от страна на партньора, така и на домашния любимец. Любимецът може да страда от липсата на предишното внимание и да реагира протестно, като стане непослушен, или да откаже да се храни… А любимият човек може да се дразни от присъствието на любимеца в живота ви, в дома ви и изобщо навсякъде около вас. Вероятно ще му е неприятно, ако от вратата започнете да се радвате предимно на кучето си, като го обсипвате с целувки и едва промърморвате :“Здравей“ на половинката си. И с право…
Тук трябва отново да намерите баланса между вниманието, което отделяте на единия и другия, за да няма ощетени. Важно е да проумеете, че това не е състезание и съревнование, в което има печеливши и изгубили. Вие сте едно цяло и това е вашият домашен любимец. След като сте решили да споделите всичко останало съвместно, трябва да се справите и с това предизвикателство. Полезно е, ако не друго. Отглеждането на живо същество съвместно може да ви сплоти или разедини. От вас зависи.
Внимавайте да не отидете и в другата крайност – да се борите за любовта на любимеца си. Много двойки спорят кого от двамата обича повече и се опитват да се състезават взаимно в грижите, за да ги предпочете любимецът. От това също няма да спечелите. Освен горкото животинче, ще объркате и себе си. Запитайте се защо ви е нужно да водите такава битка? Всеки има своето място и роля в отношенията и всякакви борби са излишни.
Не позволявайте на домашния любимец да застане помежду ви. Един възрастен човек, собственик на две дребни кучета, често повтаряше, че появи ли се животно у дома, край със семейната хармония. Но хармонията и атмосферата в едно семейство не се определят от броя на членовете му – били те на два или четири крака, а от начина, по който построите и изградите отношенията си. Ако го направите както трябва, любимецът ще е просто едно прекрасно пухкаво попълнение.
|
Коментари
2013-08-06 #1  Светлана Чамова Ха-ха-ха! Интересна гледна точка! Аз съм била в ролята на този, който трябва да свиква. Първото ни животинче - коте, просто ми го донесоха един следобед. След преодоляване на ужаса "какво ще стане ако ми се отърка в краката", стигнах до там, че умирах за него. След като загина нелепо и си дадохме време да преодолеем емоциите, към второто ни животно - куче, подходихме съвсем разумно. Разговаряхме дали и двамата го искаме, коя порода е най-подходяща, а когато го избирахме конкретно - аз, която нямах никакъв опит с кучета, бях тази, която го избрах. И пак ме беше мъничко страх в началото. На дъщеря ми трябваха обаче около две седмици, за да свикне с него. Сега напълно оправдава името домашен любимец, защото е абсолютен любимец на всички у дома. А когато обичаш някого - грижите, чистенето и разходките не тежат.
|
|
Неделя 4 Юни 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Лична история: Как се възстанових след развода
Разведена...не разделена, не в командировка или на стаж – разведена! Тежестта на думата ми се е струвала...
 Социалните контакти на най-малките
Свикнали сме да приемаме бебетата като същества, чиито живот ние дирижираме. Децата до годинката може...
  Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
 Разпределение на домашните задължения
Живеем в доста странен съвременен свят, в който не малка част жени се опитват да ни убедят, че задължения...
  Без мъж: сама или свободна
И така, останали сте без мъж. Без значение е, дали сте се страхували, че това ще се случи или сте го...
 Сама на Коледа? Не е толкова страшно - идеи от нас за една несамотна Коледа
Ами и така се случва понякога - една жена в разцвета на силите, ума и красотата си, да е необвързана,...
 Децата творят Коледа с нас: Рециклирана елхичка за най-малките
След 3D снежинката и коледния венец, това е занимание за най-малките. То развива фината моторика, естетическото...
  Обича ме, не ме обича
Вечният въпрос всъщност е този - "Oбича ли ме или не ме обича?" И, ако понякога няма как да не знаем...
  Когато той си отиде. 6 грешки, които допускаме
Раздялата с любимия човек не е нещо, което преживяваме ей така с щракване на пръсти. Особено при една...
  Когато любовта се превърне в обсебване - II
Между нас не бива да има тайни
Споделяме с любимия всяко наше преживяване – от проблемите на работа...
  Умеем ли да пазим тайна?
Да можеш да пазиш тайна е почти талант. Един е способен и дума да не продума за онова, което си му поверил,...
  Житейски уроци от нашите деца - II
Да се избавим от егоцентризма
„Сега най-важното в моя живот не съм самата аз, а децата” – това е най-неочакваното...
 Малчо на една годинка
Периодът от около осмия- деветия месец до към две години и половина е особено важен за развитието на...
  Какво се крие зад куртоазията в отношенията ни?
За да запазим добрите си отношения и спокойствието в семейния и приятелски кръг, често правим малки и...
 Не влизайте в капана на пасивната агресия
Гневът и недоволството са емоции, които всеки човек изпитва, но в съвременното “цивилизовано” общество...
  12 скрити прояви на емоционалния тормоз
Тормозът има много измерения, само едно то които е сексуалният. Емоционално, психически, ден след ден...
  Кога любовта се превръща в омраза?
Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата само на пръв поглед са тотално отдалечени....
  За и против детската градина - II
Защо не бих записала детето на детска градина, ако имам възможност да го гледам вкъщи?
Детската...
  Л.И.П.С.А
„От колко много неща нямам нужда“ казал Сократ, докато се разхождал из атинската агора . Днес, хилядолетия...
 Доколко тези мъжки грешки са непростими?
Няма съмнение, че ние жените се сърдим по съвсем различни поводи, за разлика от мъжете ни. Склонни сме...
 Внушават ли ви чувство за вина?
Замисляли ли се, доколко вземате сами важните решения в живота си и доколко го правите под натиска на...
  Сиеста - да подремнем следобяд
Часът е около 13-14, очите ви се затварят, тялото ви се отпуска, просто имате крещяща нужда да си дремнете....
 Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
|