5 от най-хубавите стихчета за ученици

Училище - Иван Вазов

Детенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Отивам, бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.

Новите другари - Елин Пелин

Аз си имам вече
другарчета нови:
като ги повикам –
вече са готови.

Те песнички знаят
и приказки чудни;
вечер те са бодри,
сутрин – ранобудни.

Истина – не знаят
те игри безделни,
но пък са при мене
вечно не разделни.

И те не са вече
ни Петьо, ни Танка,
а новите книги –
новата читанка.


Първите уроци - Елисавета Багряна

Много съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам –
аз съм ученичка!

Първите уроци
виждат ми се тежки –
как да ги науча,
без да правя грешки?

Четенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

О, кога ще стана
толкова голяма,
че да зная всичко,
както знае мама!


Родна реч - Ран Босилек

Родна реч, омайна ,сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвя всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
Като утрен звън трепти!


Обични букви - Калина Малина

Буквички малки-
низ от мъниста,
дето с писалки
пиша ви в листа;
и ви извивам
в чудни лулички,
дето ви сливам
в пеещи срички;
дето ви нижа
в думи на мама,
нижа ви с грижа,
с обич голяма;
дето ви кича
в думи на татко,
как ви обичам
в словото кратко!
Пазя ви, крия
в мойте тетрадки,
в чудните тия
изрази сладки.
В книжка красива
с черно мастило
вие сте живо
мое светило.
То ранобудно
заран изгрява-
слънчице чудно
ме озарява.
Книга след книга
чрез вас прочитам.
Само туй стига
да ви почитам.