Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)

Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница в нощта на християнския празник, почитащ паметта на „Света Екатерина“.

11 стиха и 2 разказа, повечето от които авторски, украсиха улиците на селото от Родопската яка на Пазарджик. Идеята за организирането на подобно събитие се родила след като жители на селото видели красивата инициатива в София - „Поезия в метрото“.

“Нямаме си метро, но имаме няколко централни точки, през които минават много хора. Точно там решихме да залепим поезията и прозата на нашите приятели и поети”

– Стефка Добрева, Страхил Алг. Василев, Джейн Димитрова, Благовест Дамянов, Катя Кремзер-kate и Павел Гълъбов.

Разбира се не сме забравили и великите си поети – Христо Ботев и безсмъртното произведение „Хаджи Димитър“, сложихме до стадиона, там е началната точка за преход до скривалището на местната хайдушка чета на Даян Делия – Унищожителя, които защитавали населението от турските набези.

Доктор с корени от селото реши да сподели с нас стиха на Атанас Далчев - „Болница“, който е изключително актуален и днес. В самия център на селото залепихме цели три стиха – „Любовта, за която мечтаем“ на Стефка Добрева, „Ночь, улица, фонарь, аптека“ на Александр Блок и „If You Forget Me“ на Pablo Neruda. Така Теодора Аспарухова и Владимир Божилов ни припомниха, че сме част от едно общочовешко цяло.“, споделят организаторите.

Разказите също са авторски, на жител на селото – Благовест Дамянов. Той за първи път е споделил свои произведения пред публика. Благовест описва посещението на Васил Левски в Баткунския манастир и силна войнишка повест за празника Голяма Богородица.

А вие имате ли си любим стих, питат се организаторите и очакват да споделите своето творчество във Фейсбук страницата на селото.

Село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик и след обединението си със село Баткун през 1955 г. се превръща в едно от най-големите села по северната страна на Родопския рид Къркария. Древните жители на региона са оценявали стратегическото значение на тези селища, разположени в началото на пътя между Тракия, речното корито на Чепинска река и долината на река Места. Край селото тече река Ерменска, за която се споменава и в книгата на географа проф. Иван Батаклиев „Пазарджик и Пазарджишко“, София, 1969, с.72. Най-близките села наоколо са Црънча (2 км югоизточно), Дебращица (5 км югоизточно), Ветрен дол (6 км) и Варвара (6 км), а зад билото на Родопския рид Каркария – село Дорково. В наше време село Паталеница продължава да привлича със своята магия и с кристално чистия си въздух и природа.