Поезията

Ах, колко мъка има по света. Едни се раждат, други се разделят, а трети са на прага на смъртта, сбогуват се с последната неделя. Децата като люляци цъфтят, а люляците бързо прецъфтяват... По път поемат, стигат кръстопът, целуват, мразят, после съжаляват. И в този непрестанен кръговрат все...

Красива инициатива „Поезия и проза на село – поспри се и прочети“, изненада жителите на село Паталеница в нощта на християнския празник, почитащ паметта на „Света Екатерина“. 11 стиха и 2 разказа, повечето от които авторски, украсиха улиците на селото от Родопската яка на Пазарджик. Идеята за организирането...

Топъл дъжд Нощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил стъклата и душите. Долавям как се движи пролетта - в кръвта ми, в соковете на стъблата и как се връщат тихи над света зелените лъчи на светлината. Приветствам пролетните ветрове, ...

Един човек, който обработва градината си, както е искал Волтер. Този, който благодари, че на земята има музика. Този, който открива с наслада една етимология. Двама служители, които в квартално кафене играят безмълвен шах. Керамикът, който премисля една багра и една форма. Печатарят, който набира...

Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя бе постигната и чиста, с бои, бог знае отде открити. Тя нямаше понятен смисъл, но моето самотно жилище попи боите й чудесни и стана светло като залив. И аз с очите си отнесох боите й по...