„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“ | Джоузеф Хелър (1 май 1923 г. - 12 декември 1999 г.)

Джоузеф Хелър (1 май 1923 г. - 12 декември 1999 г.)

„За всяко нещо, за което си заслужава да се умре, си заслужава и да се живее.“

„Врагът е всеки, който се опитва да те убие, независимо на коя страна се бие.“

„Лудостта е заразна.“

„Те се обединиха около мнението, че нито е възможно, нито е необходимо да се образоват хора, които никога не поставят под въпрос нищо.“

„Искам да си запазя сънищата, дори лошите, защото без тях оставам без нищо цяла нощ.“

„Радвай се, че поне си жив. Ядосвай се тогава, когато знаеш, че ще умреш.“

„Няма друго разочарование като това някой, който с нищо не те превъзхожда, да постигне повече.“

„Човешкият вид е жилав. Зверствата, които са били недопустими до преди седмица ще станат приемливи до утре.“

„Някои хора се раждат посредствени, други се борят, за да постигнат посредственост, а трети имат вътрешна нагласа за посредственост.”

„Той беше решил да живее вечно, или да умре, докато се опитва.”

„Не вярвам в чудеса, понеже е минало доста време откакто видяхме такива за последен път.”

„Мирът на Земята ще сложи край на цивилизацията такава, каквато я познаваме.”

„3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.”

„Всеки писател, когото познавам, има проблем с писането.”

„Издигни се отвъд принципите и направи това, което е правилно.”

„Когато чета, че не съм написал нищо добро колкото „Параграф 22”, се изкушавам да попитам: А кой е?”

„Имаше само една засечка и това беше параграф 22 – според него онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум. Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22” – из „Параграф 22”.

„Клевинджър знаеше всичко това, защото Клевинджър беше гений с туптящо сърце и бледно лице — Той беше мислеща личност — дългурест, недодялан, трескав, с жадни очи. Като студент в Харвард печелеше награди за отличен успех почти по всички предмети и единствената причина, поради която не спечели награди абсолютно по всичко, беше, че прекалено много време отделяше да подписва петиции, да разпространява петиции, да се обявява против петиции, да участвува в клубовете за разисквания, да напуща клубове за разисквания, да присъствува на младежки конгреси, да се мъчи да осуети други младежки конгреси и да организира студентски комитети в защита на уволнени професори. Всички бяха съгласни, че Клевинджър сигурно ще напредне в академичния свят. С една дума, Клевинджър беше един от онези хора с много голяма интелигентност и никакъв разум и всички знаеха това освен малцина, но и те скоро го откриха. Накратко казано, беше глупак”. – из „Параграф 22”.

Преводач на "Параграф 22" - Боян Атанасов, 1977 г.