Десетте закона на Крикор Азарян

1. Бъди в мир със себе си.

2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш.

3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на
въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.

5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.

7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.

8. Не ти си важен, важно е това, което правиш.

9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.

10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата.
Точно тези умения го извисяват неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне.
Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Че това и аз го мога”.