Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…

Наричана с безброй суперлативи като могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант, тя беше най-вече човек с добро сърце, отдадено напълно на изкуството подобно на една от емблематичните ѝ героини Тоска: „Живях от изкуство, живях от любов… Дарявах песента си жарка на небето, на звездите и засияваха те по-бързо…“

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско.[1] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.


В книгата на д-р Магдалена Манолова за Гена Димитрова може да се прочитат откровения на незабравимата певица:

„За да се твори голямо изкуство, трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене (…) Вярвам в живота. Умерен оптимист съм. Все пак направих голяма кариера. Не е важно само дали съм убедила хората, важно е и как човек приема сам себе си. Мисля, че намерих собственото си пространство в живота. Помагам на хората с каквото мога… Живея за 4-те часа, в които съм на сцената…Самота и работа – това е всичко.“

„Философията на живота научих от театъра. Самият репертоар обогатява много. Това са големите срещи с гениите на литературата и музиката. Това се уроците и за живота. Помня, че около 10 ноември 1989 г. пях „Андре Шение“ от Джордано. Една от фразите на Жерар е, че революцията изяжда първо своите деца. Това е времето на Френската революция. Всъщност човешката природа е една и съща, независимо от промените“