"Магията да твориш", Елизабет Гилбърт

Много отдавна, когато бях на 20 се запознах с една умна, независима, креативна и силна жена, тя беше малко над 70-годишна и ми предложи парченце мъдрост. Тя ми каза:

"Ние прекарваме 20-те и 30-те години от живота си в опити да сме перфектни, защото се тревожим какво ще си помислят хората за нас. След това ставаме на 40-50 и започваме да се освобождаваме от това, защото решаваме, че не ни пука какво си мислят другите за нас. Но няма да си истински свободен, докато не навършиш поне 60-70 и не осъзнаеш болезнената истина, че на никой не му пука за теб."

Не им пука, не им е пукало и няма да им пука. Хората най-вече мислят само за себе си. Хората нямат време да се тревожат какво правиш, колко добре го правиш, защото всичките са обсебени от личните си драми. Хорското внимание може да бъде насочено към теб за момент (когато успяваш или когато се проваляш зрелищно и публично), но това внимание много скоро ще се върне там, където винаги е било - ще се насочи към тях самите.

Докато в началото това може да ви се струва самотно и ужасно, че не сте на първо място в заниманията на някого, в същото време в тази идея има и голямо успокоение. Вие сте свободни, защото всички останали са прекалено заети и са затрупани със себе си, че да се тревожат за вас. Ето защо бъдете такива каквито искате да сте. Правете това, което искате да правите.Следвайте това, което ви вдъхновява и радва в живота. Създавайте това, което искате - нека е несъвършено и глупаво, защото е безкрайно вероятно никой да не забележи. И това е страхотно.

"Магията да твориш"
Преводач: Ирина Манушева