Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Жеравна. Магическо минало -III


Фестивал на фолклорната носия - Жеравна 2013


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се на малката веранда на баба Тодора, която се е запиляла някъде по двора. С нетърпение вече тръгваме към боровата гора, от която чак в селото се чуват песни и танци.Преди това обаче, спираме при Димитър. Той е грънчар. До сергията му с глинени гърнета, свирки, стомни и лъжици има грънчарско колело или точарско, както ме поправя по-късно той. Митко е от Троян и е майстор от 15 години. Неволята го е принудила да се захване със занаята, но никак не съжалява затова. Сядаме да опитаме и ние да сътворим нещо. Оказва се, че това никак не е лесна работа. Никак. След като добре сме се поизцапали с глина, с Меги благодарим на Митко и се сбогуваме.

Пред входа на мегдана днес има още повече хора. Някои дори не са спали, или са легнали малко преди изгрева, но по нищо не им личи. Сърцата им танцуват, а усмивката не слиза от лицата им. Днес се запознавам и с Роси. Дошла е на фестивала със семейството си. Тя тъче на стан. Хоризонтален стан. Това е нейно хоби, което мечтае един ден да превърне в професия. Роси тъче от три години, и прави това всеки ден и всяка една свободна минута. Питам Роси, каква е разликата между вертикалния и хоризонталния стан, защото дори не знаех, че становете така се различават. Оказва се, че вертикалния е по-бавен и ограничен във възможностите да изработва различни по сложност неща. Любопитно ми е, колко време отнема изработката на една средно голяма черга, а Роси компетентно отговаря, че това зависи от сложността на заложения модел. Любовта към този вид занаят Роси открива именно тук, на фестивала на народните носии преди три години, когато идва за пръв път. Оттогава тя и семейството й не пропускат събитието. Аз също мисля да ги последвам.


Изгубвам за миг Меги сред колоритния народ, но знам, че е някъде при вкусните гозби или напитки. На меката сцена от трева излиза Танцова школа „Възрожденци”от Варна. Спирам и затаявам дъх. Освен краката, сякаш душите им танцуват. Извиват се в хоро и стъпките им са така леки, носят се като по облаци от памук. Завършват с хорото „Пазарджишка копаница“. Едва смогвам да проследя стъпките им. Всичко е така бързо и ритмично, но те са безгрешни и стъпват като по конец, еднакви, правилни и бързи. Следва поклон, а наоколо овациите не стихват.


Ръкоплясканията изведнъж секват от гърмежа на пушка, и на сцената излизат кукери, които звънливо приглушават всеки говор и шум. Поглеждам към дърветата, между пролуките на стволовете забелязвам, че денят се е стопил и последните слънчеви лъчи, сбогувайки се, галят сенките на потопилите се в танца участници.

Предстои най-интересното от програмата на фестивала. Нестинарските танци върху жарава. Огънят вече гори, а около него се събират всички гости. След доста дълго очакване все пак започват. Около огъня се разпръсква вода, след което горящите дърва се отстраняват и остава само жаравата в тъмнината на вечерта. Младо момиче в бяла риза и икона в ръце изпълнява танц около жаравата, след което смело стъпва върху горящите въглени и прекосява кръга с босите си крака.

Всички ръкопляскат екзалтирано. След няколко изпълнения възрастен мъж, също от програмата, с дете на ръце и боси крака самоуверено крачи върху горещите въглени. Наблюдаващите избухват в поздравления и бурни аплодисменти. След края на шоуто всеки, който желае, може да се пробва върху горещата площ. Не липсват мераклии и няколко девойки и момци се втурват боси запретнали крачоли и поли. В другия край на голямата поляна вече пламти буен огън достигащ близо 10 м. височина. Еква ритмична народна музика и покрай огъня се извива огромно хоро. Жеравна танцува.


В полунощ с много емоции, и мъничко тъга от отминаващото събитие с Меги тръгваме по вече познатите улички към бабината къща. Зад нас остават неспиращата музика, веселите хора, пъстрите сергии. С Меги си споделяме емоциите и преживените усещания докато крачим бавно в тъмното, наоколо започва да стихва шумът и компания ни правят само щурците. Вдигам глава и дълго гледам в ясното небе, търся падаща звезда. Познайте какво ще си пожелая…

Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Коментари
2015-03-21 #3
Стефи
Страхотни пътеписи - много живи и вдъхновяващи. Прииска ми се и аз да отида на това магично място и са съпреживея всичко. Един въпрос в тази връзка - човек сам ли трябва да си осигури и носи носия или може да си вземе под наем от самата Жеравна?
2013-09-05 #2
Силвия Ганова
Благодаря за корекцията. Вероятно не е точната дума "шоу" на мястото си, но до колото съм запозната с този вид ритуал той се изпълнява само в определени дни (ден) от годината. Практикуващите го дори достигат до състоянието на транс. При всички останали случаи това е една кратка демонстрация за няколко минути и често е атракция за чуждестранни туристи у нас. И да, вероятно самият ритуал е доста позабравен и поизкривен. Лично аз смятам, че това тряба да е техника, която се изпълнява насаме с определените хора желаещи да го практикуват с цялата му сила, тайнство и обичайност. Всичко останало извън тези параметри определо не бих нарекла ритуал.
2013-09-04 #1
Туласи
Много приятно написано и с много настроение. Но ако позволите едни коментар. Не за текста, а за незнанието и изкривяването на понятията у съвременните българи.
"След края на шоуто всеки, който желае, може да се пробва върху горещата площ.". Нима нестинарството е шоу? Та това е тайнство преживяло векове и векове, още от времето когато не е имало българи по тези земи. И какво направихме? От тайнството измислихме шоу.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жеравна. Магическо минало -II
· Жеравна. Магическо минало
· Фестивал на фолклорната носия, Жеравна - III
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия · Жеравна ·
Петък
6
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Защо хълцаме?
Хълцането е забавно, но най-вече когато някой около нас го прави – смешните звуци, които издава, начините,...
Това, което правим за другите...
Това, което правим за другите, добро или лошо, ни се връща със същия знак....
На тази дата: Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин,...
"Омразата не може да прогони омраза, само любовта може да го направи"
"Аз съм така смел да вярвам, че навсякъде хората могат да се хранят по три пъти на ден за своето тяло,...
Възрастта ни отива
Възрастта не е порок, не е присъда и не е край. Красивите дрехи, пътуванията, срещите и приятелствата,...
Коледни пости - Ден 37:
В доброволното ограничение се крие път към свобода. А към какво води тя?
Днешният ден мина като на кино. Заради това, че е работен, предколеден, гледах да свърша всичко, което...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими
Не се страхувай от промените, случват се точно, когато са необходими....
Следвай сърцето си
Следвай сърцето си, но не забравяй да вземеш и ума си....
Одри Хепбърн - "Вярвам, че утре е нов ден и вярвам в чудеса."
"Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля, че това е нещо, което харесвам най-много, да се смея....
Януари - Мира Дойчинова
Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Чарлз Дикенс: "Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си!"
Чарлз Дикенс е един от най-известните и талантливи разказвачи на английската и световна литература....
За женските символи
Символите са онези странни огледала, които успяват точно и концентрирано да уловят характера и значението...
Мария Мичъл – първата жена-астроном в Америка с голям принос за науката и историята
Мария Мичъл е астроном, библиотекар, натуралист и преподавател. Първата жена астроном в Съединените...
Застрашените цветя на България
Има ли по-сладко нещо на разходките сред природата от големия букет диви цветя, с който се прибираме...
3 иновации за по-удобен живот
Бъдещето е на една ръка разстояние. Но за изобретатели, за дизайнери и за практичните хора на науката...
Идва едно по-добро утро за теб
И ще намериш същия като теб... и ще стоиш и няма да вярваш, че има някой точно, съвсем точно за теб в...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
На 66 години ни напусна магьосникът Тери Пратчет
Тери Пратчет е един от най-великите писатели на нашето време. Може никога да не сте чували името му,...
Ема Уотсън получи най-значимата роля в кариерата си досега
Не едно и две поколения израснаха с „Хари Потър” и докато част от феновете му следяха приключенията на...
Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови...
Духовната интелигентност
Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба,...
16 октомври - Световен ден на храната
Световният ден на храната се чества по инициатива на Организацията по изхранване и земеделие към ООН....
200-те най-обичани БГ песни на десетилетието
След два месеца гласуване БГ Радио изпраща знаковата 2020-та година с подреждане на саундтрака на десетилетието...
Ако се чудиш за бъдещето си...
Ако се чудиш какво ще е бъдещето - започни сам да го създаваш и ще знаеш...
Който е смел да почука на вратата
Вратата се отваря само за този, който е достатъчно смел, за да почука на нея....
Георги Марков: "Атанас Далчев беше най-верният на себе си."
"На 18 януари тази година бе съобщено, че е починал на 73 години Атанас Далчев, поетът, който в продължение...
Ретро модата
Какво е ретро модата, ако не преоткриване на миналото откъм неговата стойностна страна. Тя е връщане...
Мечтата става реалност с труд, упоритост и...щипка лудост
Мечтата става реалност с труд, упоритост и...щипка лудост....
Предупреждение
Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за...
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
Жан Кокто: „Бъди себе си. Светът се възхищава на оригинала.“
Жан Кокто (5 юли 1889 г. - 11 октомври 1963 г.) е от онези артисти, които се сливат изцяло с духа на...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook