Флорънс Найтингейл - милосърдната сестра, която завинаги промени медицинската грижа

"Отдавам успеха си на това – никога не давам и не приемам оправдания" – Флорънс Найтингейл

Флорънс Найтингейл е английска милосърдна сестра, обществена деятелка и основоположничка на съвременната сестринска медицинска грижа. Тя е изключително уважавана още приживе и използва известността си успешно за благотворителност, като създава първото медицинско сестринско училище.

Флорънс е родена на 12 май 1820 г във Флоренция в семейство на материално стабилни родители и още като малка има възможност много да пътува. Когато избухва Кримската война октомври 1853 – февруари 1856., тя вече е твърдо решена да стане милосърдна сестра и заедно с няколко сестри и монахини заминава за фронта. Против волята на родителите си – тогава е на 33 години.

Първо в Турция, а после на п-в Крим, тя прилага всичко, каквото знае за грижата за болния. Учила е до този момент 3 месеца в институт за християнска медицинска грижа – т.н. "диаконис", в Германия. Стажът й е отвъд всяка представа за болести и условия на работа. Болниците по това време са гъмжило от инфекции и паразити, смрад и нечистотии, а често хората, работещи там, нямали почти никакво образование. Това обаче само провокира Флорънс да запретне ръкави. Тя твърдо вярва в добрата хигиена, упорития труд, енергията и отдадеността от страна на медицинския персонал и комуникацията с пациента. В лазаретите смъртността рязко спада, благодарение на организаторските й качества и неуморната й дейност. „Дамата със светилника” я наричали, защото обикаляла болните с лампа и през нощта да ги наглежда. В края на Кримската война Флорънс със свои пари издига паметник в почест на загиналите сестри, лекари и войници.


Гравюра на Флорънс Найтингейл, обрисуваща легендата на "Жената със светилника"


Завръщащите се в родината войници разказвали за сестрата от фронта. Тя се превърнала задочно в национална героиня и символ на новото лице на медицината, която вече отбелязвала, макар и бавен, но напредък. Когато се връща в Англия, тя вече е прочута. Възлагат й да реформира армейската медицинска служба и талантът й за статистика и математика помага да се изгради стройна система от болнична администрация и ефективна грижа. През 1859 г. е избрана за член, една от първите жена сред академичните среди изобщо, на Кралското статистическо дружество.


Статистика на смъртността в армията на Изток. Диаграмата е съвсем нов за времето си начин за разполагане на данни.


През 1859 г. Флорънс стои в основата на големи реформи в болниците. Влиянието й дава резултати: болниците са с канализация и вентилация, започват да се водят картони и архив, персоналът минава през задължително обучение на място и въвеждане в рутинни задължения. Хаосът във военните болници намалява, а реформите й се възприемат и от останалите лечебни заведения в различна степен. През 1960 г. Найтингейл постига най-мечтаната си цел – тя основава сестринско училище към болницата „Св. Тома” в Лондон.

Предложение за "хипократова" клетва за медицински сестри

„Тържествено обещавам пред Бога и в присъствието на това събрание да прекарам живота си в чистота и вярно да практикувам професията си. Ще отбягвам от всичко, което е злонамерено и гибелно и не ще взема, нито съзнателно ще раздам, някое вредно лекарство. Ще направя всичко, което зависи от мене, да поддържам и издигам състоянието на професията и ще държа в тайна всички поверени ми случки, както и всички семейни работи, дошли до моето съзнание, при практикуване на професията ми. Ще се трудя честно да помагам на лекаря в работата му и ще отдам себе си за благосъстоянието на онези, които са оставени на моята грижа.“

Влиянието й над бъдещите професионални сестри е толкова голямо, че повечето от тях остават в същото дело – развиване на администрация и учебни заведения за сестринска помощ, обединяване в професионални сдружения и развиване на комуникация помежду им чрез бюлетини. Медицинските сестри са вече фактор в медицинското обслужване, с който всеки трябва да се съобразява. Благодарение на положителния имидж, който създава Флорънс Найтингел на професията, медицинските сестри се ползват, вкл. Втората световна война, с безпрекословно уважение и доверие от страна на лекари и пациенти. Това било чест за младите момичета и те носели касинките с гордост.

Флорънс Найтингейл никога не се е омъжвала. Източници твърдят, че религиозната Флорънс е получила предложение за брак на 22 години от млад писател, но след 7 годишно обмисляне на отговор, в крайна сметка отказала. Често е казвала, че британските войници са нейните деца и е гледала на тези отношения като вид духовно майчинство. Суровите условия и близо 20 часовия работен ден оказват своето влияние. През последните 40 години от живота си тя остава вкъщи, обездвижена, но в будно съзнание – пише книги, развива статистически анализи и не изооставя делото си в полза на сестрите и пациентите. Умира на 13 август 1910 г.



Флорънс Найтингейл е наградена лично от кралица Виктория с Орден на Червения кръст през 1883 г., а през 1907 г – с Орден за заслуги (Order of Merit). Има много паметници и награди на нейно име – най-високото признание за медицинските сестри е медалът на Червения кръст, наречен на нея. Рождената й дата – 12 май е Международен ден на медицинските сестри.

В епоха, когато медицината е тънела едва ли не в Средновековието, не се е спазвала елементарна хигиена, квалификацията е била оскъдна или никаква – Флорънс Найтингейл е показала твърд характер, упоритост и последователност във всяко свое действие. Тя е разбирала отлично ролята на медицинската сестра не само като помощник на лекаря в практиката, в грижата за пациента, но в комуникацията помежду им и чисто човешки – в оказване на морална подкрепа, утеха и разбиране. Отдадеността й, като жена и професионалист, към сестринството, е пословична и за други професии. Тя е ненакърним символ на хуманност и силен човешки дух.