Синдромът „Започвам от утре”
 Изпрати
"От утре ще ставам по-рано и ще си лягам навреме. Най-после ще занеса ютията на ремонт, ще почистя основно апартамента си, ще се храня здравословно, ще намаля кафето, ще въведа ред върху бюрото си, ще изхвърля ненужното, ще обърна внимание на старата си приятелка, за която все не ми остава време, най-после ще започна да чета книгата, която събира прах на нощното ми шкафче, ще прекарвам по-малко часове на компютъра, ще започна да ходя на фитнес, ще свърша поне част от задачите, които съм записала на листче...” – В края на деня често си казваме това и се заканваме, че на следващия ще е различно, но когато и той премине по график, нямащ нищо общо с предвидения, по стария, познат инертен начин, вечерта отново сме в изходна позиция с куп несвършени дела и едничкото желание да ги осъществим...
Защо е толкова трудно?
24 часа в денонощието просто не стигат да направим всичко, което искаме, а дори и да ни е останало малко време, често сме твърде уморени и отново оставяме за „утре”. Но на следващия ден се повтаря същото и така можем да откараме месеци, дори години, без да сме осъществили отложеното във времето... Това ни кара да се чувстваме неудовлетворени, но въпреки негодуванието ни, работата си остава все така несвършена... и у нас все повече се прокрадва усещането, че пилеем времето си и че никога няма да постигнем онова, което желаем и животът ни ще премине в отлагания „за друг път”. За друг ден, за друго време, за друг живот...
Най-честата причина е лошата организация или изобщо липсата на такава. Заради нея допускаме много стратегически грешки, които пречат да свършим нещата в срок, оставяме ги недовършени, или е за сметка на качеството им. Други пък изобщо не сме ги започнали, защото така и не стигаме до тях.
Хаос. Една от основните причини да не можем да се справим във времето с набелязаните задачи е хаотичността ни, а тя идва от това, че не сме подредили добре приоритетите си. Затова, започнете с най-важните и неотложни неща, които трябва да свършите в кратки срокове, а по-мащабните и дългосрочни оставете за по-късно, за да можете да им отделите нужното внимание. Съставете си план за деня, седмицата и месеца. Също така в края на всяка година бихте могли да набележите цели за следващата и когато и тя отмине, да направите равносметка на постигнатото. Дайте си поне едно обещание, което смятате да изпълните в рамките на следващите 365 дни (например да откажете цигарите или да започнете нова работа). Така ще се вдъхновите и за останалото, което ви предстои.
Много дини - под една мишница. Понякога в стремежа си да свършим всичко набелязано, накрая не правим абсолютно нищо като хората. Започваме едно, но преди да сме го приключили, минаваме на следващото, връщаме се на предишното, а вече сме започнали и трето, четвърто... накрая така се омотаваме в собствената си дезорганизация, че сме до под кривата круша във всяко начинание и, естествено, не сме доволни от резултата. А това ни депресира и още повече пречи да постигнем желаното, защото губим вярата си, че можем да успеем. Затова, правете нещата едно по едно, или ги вършете паралелно, само ако се уверите, че това не ви пречи и не е за сметка на качеството им.
Стари навици. Макар и да ни вредят и безкрайно да ни пречат, веднъж установени, много трудно ще ги променим и ще си създадем нови, по-полезни навици. И все пак не е невъзможно, стига разбира се, да не отлагаме и това „за утре”.
Мързел. Няма какво да си кривим душата, в някои случаи чисто и просто ни мързи да започнем да правим каквото и да било и предпочитаме да го отложим за друг път и това може да се проточи, защото „другият път” така и не идва. И ако можем да оправдаем несвършеното пред околните с умора и недостиг на време, дълбоко в себе си знаем, че сме едни лъжливи мързеливци
Страх и нерешителност. Липсата на увереност и страхът от провал могат да са пречка да сбъднем целите си. Затова ден след ден отлагаме за по-нататък с надеждата, че тогава ще добием нужната смелост и ще се престрашим да пристъпим към действия, вместо само да мечтаем и да въртим в главата си онова, което искаме да превърнем в реалност.
„Днес не ми е ден” - Има и такива дни, в които въпреки цялото ни старание, всичко сякаш върви наопаки! Правим всичко необходимо и все пак не се получава. И тогава си казваме, че просто не ни е ден. Няма нищо фатално да го отложим за утре, но ако наистина става дума за утре. Буквално! Отлагането няма да ни помогне, ако държим да постигаме целите си, дори и никой да не ни задължава да го правим. Затова, помислете за нещо, което отдавна сте искали да свършите, но не сте намирали сили, време, средства... и го направете не утре, а именно днес. Сега...
|
Коментари
2011-10-21 #5  Светлана Чамова "Всичко е скучно и не ми харесва" е страшен проблем за младите хора и аз въобще не му виждам разрешението.
Бих прибавила и друга разновидност - "а, това ми е интересно сега, за малко...", но наистина за кратко и нищо не се изкарва до края.
2011-10-21 #4  Инна Георгиева Всъщност в ежедневието извършваме много неща, които не са ни чак толкова забавни или поне в случая има много по-забавни от тях. Така първите винаги остават на заден план. Светле, мисля че ние донякъде сме израсли в друга среда, към днешно време изключителен проблем се оказва концентрацията, проява на воля, разбиране на истинските ни желания (разпознаването им сред манипулацията), при подрастващите, като основни причини за това се изпъква големия поток на информация и джаджи и неща, с които в подрастващите години ние не сме се сблъсквали или поне в по-малък процент.
Със сигурност обаче си права, че човек оставя на заден план нещата, които не харесва, аз обаче виждам един изначален проблем точно в това, че "всичко е скучно и не ми харесва"
2011-10-21 #3  Светлана Чамова Щом даже не съм я започнала, не е изключено четенето да не ме влече особено  , да не е нещо, без което не мога. Разбира се, това в случай, че отлежаването на книжката продължава прекалено дълго.
Защото докато тя събира прах, все пак съм намерила време да направя куп не особено неотложни неща - я съм гледала някое сериалче по телевизора, или съм пила кафенце с приятелка... Затова мисля, че е въпрос на мотивация.
2011-10-21 #2  Наталия Мариова А как ще разбереш дали ти е харесала книгата, ако не си я започнала 
2011-10-21 #1  Светлана Чамова Имаше една мисъл, че ако една работа е наистина важна, ще се намери кой да я свърши - не съм точна, но беше нещо подобно. Т.е. ако нещо не се прави, значи може и без него или не е опрял ножа до кокал. И още - че оправданието "нямам време" не важи за това, което наистина искаме да направим. Щом отлагаме - значи "нещото" не ни е достатъчно важно, належащо или то не ни е приятно. Ако ми харесва книгата на шкафчето - няма да спя нощем, но ще я прочета. Ако събира прах, значи ми е скучна. Тогава трябва ли изобщо да се занимавам с нея? Ако не отивам на фитнес, значи мога и без него, и такава се харесвам  Всичко опира до мотивацията 
|
|
|
Петък 27 Март 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
 Нахутът - вкусен, здравословен и диетичен
С Инна онзи ден се шегувахме помежду си, че толкова обичаме нахут и в Хера имаме толкова рецепти с нахут,...
  Трупате ли ненужни вещи?
Едно от нещата, които наистина не обичам, е у дома да е разхвърляно. За мен редът е усещане са спокойствие...
 Лапад – пролетният еликсир за здраве и енергия
С първите слънчеви лъчи на пролетта природата щедро ни дарява със зеленина, пълна с живот и ползи за...
 Антиоксидантите – гардовете на нашия организъм
Знаем, че кислородът е основна предпоставка за живот и че участва активно в много от биохимичните процеси....
 1 декември – Световен ден за борба срещу СПИН
За поредна година международната общност отбелязва 1 декември – Световен ден за борба срещу СПИН. Тази...
1  Сезонът на... черниците
Да, лятото е. Помните, нали? Зреят от средата на юни до началото на юли. Вероятно като деца сте брали...
 Спанакът - шампионът на пролетта
Спокойно можем да кажем, че спанакът е истински шампион на богатото зеленчуково царство и точно през...
  Ох, схванах се!
Колко пъти сте го казвали след уморителен ден в офиса? Колко пъти сте се събудили схванати, без да може...
  Най-трудната борба
Животът е низ от усилия, справяне с предизвикателства или крушения. Най-трудната борба обаче не се води...
  Диабет 2 тип: кой е заплашен
Развитието на диабет 2 тип за разлика от инсулинозависимия (1 тип) се отключва в обикновено в зряла възраст,...
1 Изследване установи колко часа сън са нужни за идеална почивка
Ново изследване установи, че около седем часа сън е оптималният вариант за нощна почивка, а недостатъчният...
  "Не" на напуканите пети през лятото
Сигурно те са последната част от тялото ни, за която по принцип се сещаме. Не и когато се напукат, обаче....
 Иланг-иланг - уханието на любовта
Използвате ли благоуханни масла? Знаете ли кое е едно от най-често срещаните в ароматерапията и парфюмерията?...
 Защо да хапваме кисело мляко вечер преди лягане?
Късните вечерни разходки до хладилника в търсене на нещо ‚малко‘, с което да задоволим нощния глад,...
 Невротоксините в храната
Знаете ли какво е невротоксин? Отговорът е в самата дума. Невротоксинът е отрова, която действа на нервните...
1 За малката нужда, пиенето на вода и други дреболии в първи клас
Много са вълненията преди и в началото на първи клас. И най-подготвените родители не могат да отрекат,...
|