Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Да се научим да разтоварваме емоционалния си багаж


И да се учим да не трупаме нов


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Как да разберем, че имаме твърде много емоционален багаж ли? Постоянно лошото настроение, безразличието, тревожността, изблиците на гняв и безсилие са само част от признаците, че емоционално не издържате на натоварването. Физиологически тялото също реагира с признаци като главоболие, сънливост през деня и безсъние през нощта, замаяност и чувство за умора.

Времената днес са толкова интензивни, че не можем вече да си позволяваме да носим този товар. Информационните потоци около нас са много и мощни, няма време/средства за хоби, пътуване и почивка, хората се отчуждаваме и чувството за изолация расте. Затова е жизненоважно да се научим да разтоварваме напрежението, емоционалните товари и да търсим начини да сме по-щастливи. Това не е егоизъм, а понякога - въпрос на оцеляване. Психическо, емоционално, физическо.

Емоционалният багаж, който е свързан с нас самите, идва от непреработването на емоциите ни и оставянето на нерешени въпроси като "Защо така реагирам?", "Защо нещо предизвиква такива чувства у мен?", "Защо този човек има власт над мен? и т.н. Когато не сме в постоянен диалог със себе си и не осъзнаване на чувствата си, ние просто ги натрупваме.

Емоционалният багаж, който идва от другите, е свързан с прехвърлянето към тях на очаквания - че някой трябва да ни направи щастливи, че някой трябва да отговаря на нашите очаквания, че другите трябва да споделят нашите принципи и представи. В резултат на това ние не умеем да поставяме граници, оставаме зависими и напрегнати какво другите ще направят с нас. Когато се получава разминаване - ние се товарим емоционално.

След осъзнаването, че поемаме повече емоции, отколкото можем да "смелим", да контролираме, трябва да обърнем внимание на себе си и да намерим механизми да се разтоварваме от тях.


Да не се страхуваме да се усамотяваме. Може би най-главното умение, на което никой не ни учи, е как да бъдем в комфорт със себе си, насаме. Постоянно се обграждаме с хора, постоянно общуваме, постоянно споделяме - но това е само на повърхността. Усамотението предполага тишина, оставане в личното пространство, време за мислене, съзерцание, спокойствие. Само тогава имаме време за рефлексия и обработване на емоциите, които можем да споделим с други, ако пожелаем, и така да се разтоварим.

Да бъдем честни със себе си. Понякога приемаме емоционален багаж, защото имаме невярна оценка за себе си. Не знаем защо другите постъпват така или онака с нас, най-вече в негативен план, защото смятаме, че не заслужаваме. Но дали е така? Дали винаги ние сме прави, дали има друга гледна точка - да не ни се обадят за кафе, да не ни изберат за проекта, да имаме малко приятели. Не е приятно изминаването на този път, но е необходимо.

Да приемем хората, себе си, статуквото - каквито са. Да, вероятно имаме само 1-2 приятели, вероятно колегите в офиса не ни харесват особено, вероятно сме заслужили, че работим на това място, живеем в този град, че нещата са, каквито са. Е, и?! Всичко друго, което е различно от "какво правя сега с това аз?", е излишно. Няма смисъл от тревога, отчаяние, самосъжаление, очаквания и разочарования. Тези емоции са напълно безполезни, ако не водят до действие. "Не ми харесва - ще се махна, ще го променя, ще говоря открито." Каквото и да е, само да спрат негативните емоции, които ни водят само да задънени улици, вместо до магистралата на свободните решение и действия.

Другите са важни, но ние сме по-важни заради избора как да взаимодействаме с тях. Ето една случка за пример. Разбирате случайно, че колеги от офиса са се събрали да излязат на бар. Това е планирано, не спонтанно излизане. Мислите, че с повечето от тях или поне с инициатора сте в добри отношения, но не сте поканени. Какви емоции предизвиква това у вас? Изненада, гняв, фрустрация (защото не можете просто да идете да се разкрещите защо не сте поканени), тъга, самосъжаление, изолация. Това е цял куфар емоционален багаж, който вие сами си създадохте само от едно единствено дочуто случайно изречение в женската тоалетна, примерно.

Във времето за обмисляне може да осъзнаете, че никой всъщност не е длъжен да ви кани и макар да се чувствате наранени, никой няма обещание към вас. Може би ще разберете, че не сте се държали добре напоследък или вие не сте канили колеги на подобни излизания. Може би просто са ви забравили, не е имало места и т.н. А може би всъщност не харесвате тези колеги и освен че си е проличало, всъщност не бихте искали да излизате с тях. От всички тези мисли, анализирайки ги, запазвайки разум, може да се стигне до действие - излизане от този колегиален кръг, промяна в отношението към него или просто да споделите спокойно, че бихте искали следващия път да ви кажат, когато смятат да излизат, защото ще ви е много приятно да излезете на по питие с тях.

Другите действат по определен начин, но в нас стои решението как да реагираме и то така, че да не задържаме емоции. След осмислянето на всичко това можем свободни и спокойни отново да се върнем в света, да общуваме, да намираме своите хора.


Със зрелостта идва едно много хубаво усещане - че никой не ни е длъжен, че ние не сме длъжни никому. Че няма как да имаме очаквания и не държим от нас да се очаква нещо. Със зрелостта идва и свободата на назоваваме нещата с истинските им имена и да бъдем директни, дори ако знаем, че нараняваме. Защото във времето ние също натрупваме рани, умора и болки. Такова е общуването просто - всеки от нас е една малка вселена, която винаги остава неразбрана и която в най-добрия случай може да бъде докосната, траекторията й да се промени или тя да промени нечия друга.

Води ли разтоварването на емоционалния багаж до егоизъм и безчувственост спрямо другите, до една вътрешна закоравялост, самодоволство и цинизъм?


В известен смисъл, да, но обратното би било инфантилност, хабене на потенциал, ресурси и саморазруха. Но отново - всичко зависи от нас. Някои от тези, които поемат по този път, лесно стигат до цинизъм и остават там. Истинското геройство и голямата награда на незадържането на емоционален багаж е в това да останеш човечен, отворен и доброжелателен. Да виждаш хората, да осъзнаваш миговете, да се радваш на живота.

Цинизмът е лесен в този свят, да останеш с добро сърце обаче се иска голям кураж. Който идва само с вътрешната свобода. В нея място за емоционален багаж няма.
Коментари
2019-07-04 #1
nedka16
Аз винаги съм използвала всека случка, всека случайна тема и прочие , като един вид урок към децата си, към отношението ни, което да ни носи позитивизъм най.малко.Защото , когато човек е верен към семейство, приятели, работодатели, когато държи на думата си, тогава ще има много възможности и успехи в живото си.
За съжаление хората са прекалено отчуждени един от друг, защото нараства егоизмът , дължащ се на само-влюбване и безразличие, липсва любовта към ближния и минимален взаимен компромис, които според мен са необходими за нормалното съществуване на хората.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За травмите си може и да не носим отговорност, но носим за излекуването от тях
· Манипулаторите в нашето ежедневие
· Състезателният дух, който ни прави нещастни
· Въображаемите ни врагове
· От къде идва чувството на несигурност?
· Повече увереност в епохата на социалните мрежи
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Когато се страхуваш се запитай...
· Имаш нужда от безплатна психологическа подкрепа?
· Класация: Златни хитове, песни които ни правят щастливи
Петък
7
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ароматерапия за най-малките
Заради желанието да живеем природосъобразно – ние и нашите деца, все по-често заменяме синтетичните аромати...
Изненадващите ползи на сока от сушени сини сливи
Гъстият сладък сок от сушени сини сливи има невероятните ползи за здравето ни. Сокът е полезен само,...
Листата от морков - защо да ги консумираме
Вече почти сме забравили как изглежда един истински морков. По сергиите и магазинчетата рядко се продават...
Синдромът на хроничната умора – изтощение на тялото или душата
Съвсем нормално е да се чувствате уморени ако се трудите за двама, направили сте 20-километров преход...
Тиквата – склад за витамини
С напредването на есента постепенно плодовете започват да изчезват от трапезата ни. Някои от тях се опитваме...
С каква нагласа да започнем Коледните пости
С каква нагласа ще влезем в Коледните пости е много относително. Тя зависи най-вече от мирогледа и светоусещането...
Под хипноза
Хипноза е древно понятие. Както много други състояние от парапсихологията, и нейните корени са още в...
С повишено внимание към морските дарове
Лято е и менюто ни в тези горещини би трябвало да е доста по-различно. А дори да не сте променили особено...
Броколите – една от най-ценните храни
Едва ли има човек, който да не знае, че броколите са много полезни. Въпреки това у нас този зеленчук...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Спирулина - срещу пролетна умора и не само
Пролетта е в разгара си. Но понякога телата ни отказват да се пренастроят - по-високата и най-вече, твърде...
Мечтаеш ли да се наспиш?
Не всеки си мисли за секс, когато види прекрасно обзаведена спалня. Повечето хора асоциират тази стая...
Здравословни ли са замразените храни и какво трябва да знаем за тях?
Проучвания показват, че все повече хора избират различни замразени зеленчуци и плодове, които да...
Активното раждане е право и избор за всяка жена
Първата мисъл, която думата „раждане“ предизвиква у повечето млади жени, на които предстои да имат дете,...
Как чрез думите сами си причиняваме нещастие и болести?
Не знам дали вярвате в силата на положителното и съответно отрицателното мислене и в това, че само ние...
Да преодолеем страха си от шофиране веднъж завинаги
Колко от вас имат шофьорска книжка? А колко от вас са активни шофьори? Наблюденията ми сочат, че една...
Искате да контролирате всичко? Спрете още днес
Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни...
Безопасна храна през лятото
Лятото е „любимият“ сезон на бактериите - топлото време осигурява благодатни условия за техния растеж,...
На самообслужване
Най-хубавото нещо при самозадоволяването, е че не се налага да се обличаш специално за случая! Труман Когато...
Изборите, пред които се изправяме
Казват, че имаме избор в живота си. Казват, че можем да поемем коя да е посока. Обаче изборът е трудно...
Динозавърът на цитрусите - помело
Когато за пръв път видях помело, не можах да реша, дали е пъпеш или грейпфрут. Беше сложено до цитрусите...
Кокосовото масло може би не е толкова полезно за здравето, колкото смятахме
Кокосовото масло, което се добива от ядката на кокосовата палма, е короновано като универсално полезна...
Морски алги - още една алтернатива на хапчетата
Не винаги лекарствата са единственият изход. Дори твърде много от нас често злоупотребяват с тях, ползвайки...
Как да не осъждаме, а да даваме градивно мнението си
Отношенията с другите са основна част от живота ни и източник както на приятни, така и често на неприятни...
Умами - душата на вкуса
Знаете ли коя е най-използваната добавка след захарта? А известно ли ви е защо добрите кулинари винаги...
Храни за по-добър имунитет през лятото
Често става така, че не си обръщаме внимание именно през летния сезон, защото решаваме, че тогава настинките...
Истините, които ни приземяват
Позитивното мислене за живота има и обратна страна. Ето, сядате, правите си една малка равносметка и...
Как да направим: Биоградина на терасата
Най-сигурният начин да знаем каква е храната ни, е като я отглеждаме сами. За тези, които разполагат...
"Здравословен обяд за ученика" - царевични мечета със сирене в усмихнато настъпление
Това е ден втори от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем, ден 7
Ден 7 от Коледните пости продължава. През уикенда у дома гостуваше Цвети, но и двете бяхме по задачки....
Клечки за зъби и още нещо
Не, не става дума за клечките, с които сме свикнали от време на време скришом или не да почистваме остатъците...
Анорексия или просто диета - II
Правилният подход Но как да разберете в опасност ли е вашето дете? И как трябва да реагирате? На първо...
Ориенталският танц
В древността танцът е бил мистичният език, чрез който хората са се свързвали с божествата и с мъдростта...
Балет за възрастни – за добра фигура, грация и повече самочувствие
Балетът е изключително красиво изкуство, което преплита красота и грация, драматургия и хореография,...
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 14
Започваме новата седмица от Коледните пости, ето ни в ден 14. В петък вечер бяхме на гости на свекъра,...
14 юни - Ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител
Международният ден на кръводарителя - 14 юни, е ден, в който световната общественост изразява своята...
Херпесът – гостенин за цял живот
На пръв поглед мехурчетата с течност, които периодично се появяват по устните ни, изглеждат като козметичен...
Синя тинтява за засилване на апетита и за по-добро храносмилане
Тази билка се среща в цялата ни страна - по тревистите места, край храсталаците и в горите на всичките...
Растителните белтъчини
Всички знаем, че белтъчините са основната градивна единица на нашето тяло. Затова, трябва да си доставяме...
Порасни косице!
Косата често става жертва на внезапно обладалото ни желание за кардинална промяна. Защото какво по-бързо...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook