Майката - пръв помощник на педиатъра

Да, ние не сме дипломирани доктори, но сме единствените, които могат така да помогнат на педиатъра за по-точна диагноза, а така и за по-ефикасно лечение. Защото най – добре познаваме своето дете. Знаем, че когато не е енергично, не играе, предпочита на седи или полягва, нещо се случва. Ослушваме се, оглеждаме се и търсим причината.

Всичко започва с невинно сополче, преминава в кашлица, често кихане, следва температура и ето, че детето изглежда се е разболяло. Всяко семейство има своя практика за лекуването на първите симптоми – хомеопатия, билколечение или традиционно препоръчваните сиропи, капки/спрейчета за нос.

Ето някои случаи, когато задължително трябва да отидете на лекар:
Много висока, не спадаща температура;
Разстройство, повръщане – малките много бързо се обезводняват;
Интензивен обрив;
Затруднено дишане, хрипове;
Остри болки в корема;
Кръв в урината, изпражненията, повърнатото
Наличието на каквото и да е придружаващо заболяване, което допълнително утежнява или забавя едно евентуално лечение.
Задължително е воденето на лекар на новороденото и малкото бебе, то не може да каже или покаже какво му е. Силният, нестихващ плач е обезпокоителен симптом.

Ето, ще се ходи на лекар. Не се паникьосвайте, съберете си мислите. Запишете си всичко, което се случвало. Спомнете за маловажните на пръв поглед подробности.

Вие трябва да можете да кажете:
Кога е вдигнало температура, на колко време сте я мерили, колко градуса е била, какво сте давали за температурата и каква доза?
От кога кашля, каква е кашлицата –лаеща, магарешка, влажна, с храчки – какви, на пристъпи - сутрин, нощем, какво сте давали и каква доза?
Секретите – бистри, зеленикави, гласът гъгне ли, Какво сте давали и каква доза?
Изпражненията, повръщаното – цвят, съдържание – всички, дори и да са гнусни, подробности имат значение. Какво сте давали и каква доза?
Ако детето има скорошни заболявания или придружаващи такива, носете всички изследвания, епикризи и цялата съпътстваща документация
Разкажете на лекаря, ако ползвате билко / природолечение, ако прилагате „бабешки лекове”, хомеоптатия. Не всички билки са безопасни или подходящи за малки деца.
Водете си записки, може да ви се струва смешно и глупаво, но спомените лесно отлитат, когато една майка е разтревожена, напрегната и не си доспива покрай грижите.

Разказът в лекарският кабинет е разковничето на лечението. Той трябва да е последователен, стегнат и по същество, като отчет. Емоциите и тревогата запазваме за близките или за себе си. Когато диагнозата е готова, запишете си подробно лечението. Често докторите пишат крайно нечетливо рецептите си, все едно не бива да бъдат четени от никого. Колко пъти на ден се дава, на гладно ли, каква е дозата, какви са страничните действия. Много важна е обратната връзка.

Положителната нагласа

Положителната нагласа е половината лечение. По презумпция един пациент трябва да има доверие на своя лекар. Докторът за вашето дете е добре да е педиатър, а не общо практикуващ. Педиатърът трябва да е с добро реноме, с опит, но не се колебайте да отидете при по- млад лекар, с по- съвременни възгледи за медицината. Тя, като всяка наука не спира да се развива, практиките се отричат и се въвеждат нови.

Огледайте се добре, ако ходите за пръв път. Педиатърът трябва да е приветлив, да изслушва и да общува с детето. Ако вие не сте убедени в качествата на лекаря, как ще убедите детето да бъде лекувано. Често се случва да бъдем разочаровани от лекар или да се съмняваме в неговата преценка. Не се колебайте да потърсите второ мнение, да направите още едни изследвания, да направите рентгенова снимка или антибиограма.

Детето също трябва да има положителна нагласа за това, което предстои. Ако е нужно – нека да вземе любимата играчка. Неговото въображение е най- големият му враг и приятел, затова разговаряйте с него, какво ще му направи чичо/леля доктор.

Често родителите правят грешката да плашат детето с лекаря: „Ще се обадя на чичо доктор, знаеш ли каква спринцовка има!”, „ Ако не слушаш, той / тя ще ти даде едно горчиво хапче!”. Всичко това води до страх и ужас в детското съзнание. Така започва да пие хапчетата и сиропчетата с отвращение или започва да плаче още с думите „отиваме на лекар”. Майката е тази, която да обясни на детето, че посещението при лекар е за негово добро.

Използвайте въображението и представяйте нещата образно – така детето ги помни най- добре. Ако в тялото му се борят лошите – болестта, вирусът – с „добрите” – лекарството, витамините, то си представя битката като истинска и телцето му се превръща в героична арена на военни действия, където добрите винаги побеждават. Не забравяйте да наградите детето, затова, че се излекувало. Макар всички усилия да си били на ваш гръб, да сте недоспали и психически изтощени – детето е истинският герой.