За хранителните навици на малкия човек

Колко майки досега сте чували да казват за детето си “нищо не яде”? Много, нали? Разбира се, под “нищо”, някои от нас искат да кажат “нормално”, други “малко”, а трети “не това, което трябва да яде”. Какво да не/правим и как да успеем да създадем добри хранителните навици на детето още от най-ранна възраст?

На първо място: не бива да ограничавате храната, дори да смятате, че тя идва в повечко на детето ви. Няма нищо по-хубаво от това мъникът ви да няма проблеми с апетита и да хапва всичко. Естествено, че никоя майка не иска детето й да затлъстява, но ако се спазват някои правила, които ще ви представя по-долу, няма да имате такива проблеми. Моята дъщеря се роди изключително слабичка, после имаше огромни бузки, беше си леко дебеличка дори, а сега, когато е на почти две годинки се нахранва с твърде малко количество храна, но пък не е нито слаба, нито дебела. Явно организмът й си знае работата и затова напоследък изобщо не се впрягам в това дали е изяла три лъжици супа за обяд или препълнена чиния с ориз за вечеря.

Ето го и правилото, което е не по-малко важно и то е- не натяквайте на детето си какво е вредно и какво полезно, какво “не може” и какво “трябва”. Това е възможно най-лесният вариант да го накарате да иска само вредни храни, защото знаем приказката за забранения плод, а при децата тя важи най-силно. Безспорно пържените картофи не са за предпочитане, но...Ако веднъж са пържени, следващия път задушени, а на третия печени, едва ли ще имате проблем с предпочитанията. И не пренебрегвайте подправките. Не говорим за бебетата, разбира се, но не може да не солите храната на детето си, докато не стане на седем. Децата също имат вкусови предпочитания, а и солта съдържа йод и натриеви йони, от които организмът се нуждае. Осигурете разнообразие и ще получите интерес към храната.

Обяснявайте за това от кои храни децата стават големи и силни и кое им пречи да станат високи, а само ги прави закръглени. Момиченцата със сигурност ще се влияят от външния си вид и ще ви разберат. Момченцата пък искат да са силни, а това също не става само с шоколад. Затова - обяснявайте постоянно!

Винаги имайте под ръка полезни храни- плодове, зеленчуци, ядки, сушени плодове, мюсли. Оставете ги някъде, където детето ще има достъп до тях и когато огладнее само ще поиска да си вземе. Шоколадовото мюсли или ядките не само, че ще изкушат детето ви, а и ще му осигурят витамини. Има деца, за които плодовете и зеленчуците са нещо като потенциални врагове, но това може да се случи само, когато вие сте го позволили. Ако между основните хранения, свикнете детето си да хапва шоколадова бисквитка, солети, зрънчо или чипс, не се учудвайте на изискванията му. То хапва това, което вие му предлагате, все пак. Всичко зависи от вас.

Никога не забранявайте чипса и себеподобните му вредни пържени боклучета, които хрупат децата на площадката пред блока. Колкото и да е вредно нещо, толкова е и вредно да го забраните категорично, защото няма как да накарате детето си да живее в изолация и да не влиза в магазини. Наскоро бях свидетел как детенце почерпи друго с царевични пръчици, но те така и не стигнаха до устата му. Майката веднага ги грабна от ръката на детето си и ги изхвърли на земята. Детето се разплака и молеше за още. Гледката беше не само грозна, но и смешна. Не подлагайте децата си на такъв стрес- той е по-голямата вреда в такива случаи. Моята дъщеря мина и през този етап. Преди солетите и бяха нещо животоспасяващо. Сега желанието й отмина и след втората се е отказала. Просто помнете едно- всичко с мярка.

Не забравяйте да питате детето какво му се хапва, украсявайте ястията. Ако проявявате уважение към избора му като към този на възрастен човек, много по-бързо ще имате “възрастно” отношение към храната. А и един сандвич с очи от царевица или грах и уста от морков, например, със сигурност ще предизвика усмивка и интерес у мъника ви. Все пак най-лесното е да зарадваш дете. Желание за хапване винаги може да предизвикате, стига да искате.

Никога не използвайте храната като награда. За каквото и да било. “Ти ще изядеш сиренцето, аз ще ти дам шоколад след това.” Това е възможно най-грешният подход, който може да ви докара единствено затлъстяване и едно злоядо дете.

Позволявайте на детето си да се храни самичко, колкото и да е малко, щом проявява желание. По- добре да го оставите да се изцапа от главата до петите, отколкото да го откажете съвсем да яде. Моята дъщеря от край време иска да се храни сама и аз уважавам желанието й. И още нещо- вечеряйте всички заедно- тези мигове носят много на детето- уважение към самото хранене и към цялото семейство. Семейната вечеря е нещо, което трябва да практикувате от много ранна възраст на дребосъка ви.

И не на последно място - съобразявайте големината на порциите според възрастта на детето ви. И говорете с педиатъра си в случаите, в които малкият човек отказва категорично храна или пък има свръх апетит. Все пак пълноценната храна е най-важното, което можем да осигурим на децата си... след безрезервната ни обич, разбира се!