Вдъхновението – откъде го черпим?

То ни прави различни – по-силни, по-можещи, по-вярващи, по-устремени, по-дейни... то ни кара да правим и даваме най-доброто от себе си. То мобилизира вътрешни сили, за които дори не сме подозирали, открива ни нови, непознати дори за самите нас, страни. То ни прави повече, отколкото сме били и придава смисъл на всичко, което вършим. То е нашето Вдъхновение.

Можем да го открием навсякъде, дори и там, където най-малко сме очаквали. Ако притежаваме артистична душа, то е наш постоянен спътник в живота и на него дължим онова, което сме създали. Без него не би имало нито една песен, стих, филм или какъвто и да било вид изкуство. Зад великите творби винаги се крие по някоя муза, която в комбинация с необходимата доза въображение, „ражда” нещо велико...

В други случаи обаче нещата далеч не са толкова розови и колкото и да викаме вдъхновението на помощ, то така и не се появява. Ако се занимаваме с писане например, стоим пред празния лист с часове, но умът ни не „ражда” нищо смислено – пишем и трием до безкрай и се питаме къде отиде способността ни да подреждаме думите без усилие, ей така, на един дъх? Дали не сме се изчерпали и ако е така, какво ще правим?! Как ще продължим да правим онова, в което сме (били) добри…

Хората с творчески професии вероятно са изпитвали поне веднъж това чувство и са търсили своите начини да го преодолеят. Едно е сигурно – насила не става! Самообвиненията не само, че не помагат, но влошават още повече ситуацията, защото хабим енергията си в неправилната посока. Затова, ако пред нас стои неотложна задача, която не можем да свършим, заради липсата на вдъхновение, а естеството й изисква да имаме такова, най-добре, вместо да прекарваме напразни дни и часове в несполучливи опити да си върнем изгубената муза, по-добре е временно да прекратим работата си, колкото и важна да е тя. Но не за да потънем в самосъжаление, а за да сменим посоката. Да отдъхнем и да се рестартираме. Да разтоварим ума и да презаредим духа си. Да потърсим вдъхновението отвъд ежедневните дейности, които всъщност най-вероятно са довели до липсата му.

Смяна на курса. Вместо да тъпчете на едно място, просто станете, преустановете това, с което се занимавате и се отдайте на нещо любимо – книга, интересен филм, разходка на чист въздух... или просто затворете очи в тишината и не мислете за нищо... Ако ви е трудно да го направите и да изключите напълно тревожния си мозък, опитайте се да си спомните кое ви е вдъхновявало преди...

Любовта като допинг. Има ли нещо по-вдъхновяващо от нея? Можете да почерпите вдъхновение от любимия човек просто като се сгушите в прегръдките му и се отдадете на чувствата си, без да мислите. Много е вероятно точно тогава да усетите как приливът ви на сили се възвръща и имате желание и стимул да си свършите всичката работа, че и отгоре. Но не е задължително да сте влюбени, за да получите вдъхновение – любовта може да помогне във всичките й измерения и форми – към децата, домашните любимци, близките, приятелите... дори в бездействието си можете да получите неочаквана доза вдъхновение. Една прочетена фраза може да ви вдъхнови да напишете цял роман, едно самотно кученце навън може да провокира у вас желанието да основете фондация за защита на животните... един филм, книга или история понякога могат така да ви развълнуват, че да вземете важни решения, вдъхновени от тях...

Каквото и да правите с вдъхновението си, не го губете! Защото то е онзи живец в нас, който ни прави уникални и придава смисъл. Откривайте го всеки ден в празната чаша от кафе, изрисувало странни форми по дъното, в красивите природни картини, в на място изречените думи от скъп човек, в онова, което създавате или сте създали... в искрения поглед на децата, в безрезервната любов на майката...

И за да не се изчерпвате лесно, правете много и различни неща! Бягайте (колкото можете) от рутината и навика, и поне веднъж седмично правете нещо ново и различно, за да придобиете по-широк поглед върху света и постоянно да се обогатявате и обновявате. Наблюдавайте с широко отворени очи всичко, което ви заобикаля и се случва около вас, виждайте онези невидими за другите знаци, защото не се знае откъде ще изскочи някоя наистина добра идея. Може да не е точно в офиса от 09.00 до 17.00 ч. (и по всяка вероятност няма да е именно тогава, защото тези неща просто не стават по график и по поръчка), а когато сте далеч от работната обстановка, отдали сте се на забавления или сте се потопили в релаксиращата вана... може дори да се появи в сънищата ви.

Записвайте идеите си. Ако забележите, че вдъхновението често се появява в най-неподходящия за това момент, а когато целенасочено го търсите, от него няма и помен – решението е да държите под ръка тефтер и химикал, за да запишете идеите си така, че да не ги забравите, когато ви трябват следващия път. Не го правете на хвърчащи листчета, защото рискът да ги загубите е голям. Мда, отстрани може и да изглеждате като „странни птици”, обикалящи нелепо с бумагите в ръка или виждащи в едно нищо и никакво петно велик шедьовър, но така изглеждат нещата през погледа на твореца. Защото вдъхновението няма да се появи на вратата ви и да ви се представи, а ще ви плесне по челото, ще ви разтърси из основи и ще ви накара да направите нещо, на което само вие сте способни и именно това му е ценното. Вдъхновяващо е, нали?