Вие ми се свят...

Зад тази реплика се крие може би едно от най-неприятните преживявания, свързани със здравето, които човек може да изпита.
Световъртежът често наподобява състоянието, в което се намираме, когато сме леко (или не съвсем леко) подпийнали – походката е нестабилна, олюляваме се, предметите ни се мажат, координацията ни е нарушена, трудно пазим равновесие. В по-тежки случаи може да усещаме гадене, да повръщаме, да чувстваме ушите си заглъхнали, зрението – отслабено или замъглено, да имаме главоболие и да се чувстваме отпаднали.

А най-неприятното от всичко е, че от тези симптоми не можем да се отървем нито седнали, нито легнали, защото чувството за нестабилност остава. От една страна, то може да се изразява в нестабилност на собственото тяло в пространството, а от друга – в илюзията, че предметите наоколо се движат и това ни се струва някак неестествено и ни прилошава. Дори когато затворим очи, продължаваме да имаме неприятното чувство, че се издигаме, потъваме или се преобръщаме, в зависимост от вида и силата на оплакванията ни.

Може да се чувстваме така, сякаш се намираме на въртележка, а ако ходим – че някой ни тласка да вървим в определена посока, подлага ни крак, за да паднем, ако сме седнали – че някой тресе стола ни, че се опитва да ни събори, или че има земетресение, ако сме легнали – че потъваме в леглото си или че всеки момент ще паднем от него, все едно сме в лодка – така, както на борда й вероятно бихте изпитали т. нар. „морска болест”.
Тези усещания се засилват особено при смяна на положението на тялото или при рязка промяна на посоката на главата.

Ако става дума за обикновена замаяност от преумора, недоспиване или някаква временна причина, то световъртежът ще отшуми сам не след дълго. Но ако имате усещането, че не можете да контролирате движението на тялото си в пространството, сякаш сте дете, което тепърва се учи да ходи, вероятно страдате от вестибуларно вертиго (самата дума означава „въртя се”, „обръщам се”) или т. нар. мениероподобен синдром. За разлика от обикновения световъртеж, който ви прави леко замаяни, но можете да вървите, при вертигото това е почти невъзможно. На практика тялото ви изобщо не ви „слуша” и лесно можете да се озовете на земята, независимо от усилията си да се задържите прави. В това състояние всяко натоварване на вестибуларния апарат може да влоши нещата: може да станете раздразнителни към шум, светлина, движещи се обекти наоколо, а на тъмно и тихо да се чувствате по-добре и оплакванията да намаляват.

Причините за подобни състояния са резултат от нарушено функциониране на вестибуларната система, като световъртежът е от централен или периферен произход.
Зад него може да се крият проблеми с вътрешното ухо, инфекции, ендокринни заболявания, мигрена, болест на Мениер, шипове на врата, или да е резултат от някаква травма на главата.
Виенето на свят е често срещано и при бременни, хора с ниско кръвно налягане, анемия, при прием на някои лекарства, като странично действие, при недостиг на определени вещества в организма, по време на месечния цикъл и по още редица причини. Разбира се, от голямо значение са също стресът и психическото ви състояние – чувството на тревожност, депресията, в много случаи вървят ръка за ръка със световъртежа, но така или иначе, правилото е преди да се направи заключение за първоизточника на оплакванията, да се започне с изясняване на физическите причини за появата им.

Диагнозата се поставя от специалист – отоневролог, който провежда тестове за стабилност на тялото в пространството и прави обстоен преглед. По негова преценка може да се извърши изследване на слуха – аудиограма, и след изясняване на причинителя на световъртежа да се предприеме лечение – за облекчаване на симптомите се приемат лекарства по лекарско предписание, а за предотвратяване на хронифициране на световъртежа или повторната му поява се дават инструкции и препоръки за превенция и профилактика – като например избягването на определени дейности, които провокират замаяност, практикуване на подходящ спорт, или на специални упражнения за укрепване на вестибуларния апарат.

Начинът на живот също оказва влияние на световъртежа. Спазването на постоянен режим на хранене, сън, физическа и психическа активност, работа, почивка, намалява рисковете от нова криза. И обратно – нередовното хранене, недоспиването, застоялият начин на живот, за сметка на многото часове пред телевизора и компютъра, влошават положението и оплакванията не закъсняват.

Затова, ако имате чести или повтарящи се във времето пристъпи на световъртеж или замаяност, не отлагайте прегледа при специалист и най-вече не се самолекувайте. Защото така, дори да намалите временно оплакванията си, няма да знаете на какво се дължат, и проблемът ще остане. А животът без световъртеж е далеч по-приятен и пълноценен.