Анорексия или просто диета

Тя е в подрастваща възраст и не харесва тялото си. На масата рови в чинията и пресмята калориите по схема, която е принтирала от сайтовете „за отслабване”. Дали това влиза в графата на обичайните тинейджърски експерименти или е сериозен повод за тревога?

Днес много родители, са обхванати от психозата, че децата им, които рязко променят поведението си през пубертета, навярно страдат от анорексия. Този страх се подгрява от безбройните журналистически снимки на безтелесни манекенки, шокиращи фотосесии, посветени на болестта и алармиращи статии. Разбира се, добре е да бъдем информирани по темата и да сме нащрек, но необходимо ли е да изпадаме в паника? Нека погледнем трезво на ситуацитята – далеч не всяка тинейджърка е заплашена от анорексия. Статистиката показва, че симптоми на това нервно разтройство има при 1-2 % от подрастващите момичета.

За да разграничим нормалното поведение от болестта трябва да знаем, че анорексията има малко общо с модата на слабите момичета и не преминава с възрастта, както останалите тинейджърски проблеми. Става дума за нервно разстройство, с което лекарите са се сблъсквали още преди векове. Действително през последните 50 години случаите рязко са се увеличи, но причината е не толкова модата, колкото промените в семейните отношения, настъпили вследствие на съвременният начин на живот.

„Anorexis” на гръцки буквално означава безапетитие. Името обаче неточно отразява същността на заболяването. Водещо в случая е не липсата на апетит, а стремежът да се постигне някакво съвършенство, независимо колко потресаващо изглежда то в очите на околните. В по-напредналите фази на анорексията болната развива отвращение към тези храни, които според нея я отдалечават от идеала, докато накрая не и остава нищо „позволено” за ядене. И далеч не става дума само за физическо съвършенство - подбудите са дълбоко психологически, а най-голямото предизвикателство за болното момиче е да поставя волята си на изпитание и при успех да се наслаждава на своята независимост и надмощие.

Защо през пубертета?
Търсенето на собствената идентичност през този период, създава в младите момичета вътрешно противоречие. Те изпитват потребност сами да бъдат господарки на живота си и в същото време се боят да станат възрастни. А за второто постоянно им напомнят резките промени във фигурата – тя се заобля и да става по-женствена. Момичето започва да ненавижда „новото” си тяло и това чувство обсебва целия му емоционален живот.

Кой е виновен?
Според повечето специалисти в основата на анорексията са сложните отношения между майка и дъщеря. И не случайно формата на протест е гладът. Подсъзнателно храната се асоциира с майката, тъй като през първите месеци от живота си (когато формираме представите си), тя е нашият източник на храна. Отказвайки да яде, момичето заявява своята независимост от прекалено властната, изискваща или безразлична майка.

В други случаи болестта се отключва при някое травмиращо събитие – смърт на близък човек, развод на родителите, смяна на местоживеенето, конфликт в училище. Причините могат да бъдат много и обикновено са комплексни, включително и личностни. По правило момичетата, които развиват анорексия са много впечатлителни, мнителни и взискателни, а през пубертета тези черти се обострят.