Капаните на щастието
 Звучи абсурдно, че щастието може да крие някакви капани. Та нали всеки мечтае да е щастлив?! Но не става реч за спокойната хармония, когато ни радват топлите лъчи на слънцето, нито за факта, че всички, които обичаме, са здрави или просто ни предстои един приятен уикенд. А за онова еуфорично щастие, което като стихия те поглъща изцяло, без да оставя място за нищо друго. То е избухването на ендорфини в изключителни случаи – в състояние на лудо влюбване, получаване на нова работа, за която упорито сме се борили, случването на цял живот мечтано пътешествие, сдобиването с нещо отдавна и дълбинно лелеяно – дете, ново жилище, когато превземаме висок личен връх.
Ала монетата на щастието има и обратна страна – то ни прави в известна степен безчувствени, извън реалността, самодостатъчни и донякъде повърхностни.
Инертни? Да, носим се на крилете на нашата си еуфория и нищо наоколо не ни интересува истински и в дълбочина. Безчувствени? Ами ние сами произвеждаме толкова много емоция и плуваме изцяло в нея, че едва ли и да искаме, забелязваме мъката и страданието, които и доколкото са край нас. Не че не желаем или сме станали някакви зли коравосърдечни хора, но не ги виждаме, нямаме сетива, заслепени от светлината вътре в нас. Тук някой би опонирал, че щастливият човек иска целият свят да се чувства като него. Този човек е щедър, добър и това също е вярно. Той с лекота е способен на големи и безрезервни жестове. Стига изобщо да види, че има нещо друго извън него. Именно живеенето извън реалността, потъването в собствените му преживявания, го правят човек, погълнат от себе си и своето Щастие.
Това са обективни реалности, ала Животът е по-мъдър от всичко и слага нещата на местата. Първо еуфоричното щастие е все пак ограничено като времетраене и отстъпва място или на успокоеното възприятие за света като едно прекрасно място, или, да не дава господ, на своята противоположност – мъки и страдания. Но още по-отрезвяващо действа условно нареченият от мен закон за световното равновесие – и в най-прекрасните моменти има разни дребни нещица, които като земното притегляне те държат здраво към земята. Те глождат, напомнят непрестанно, че все пак светът е място, където противоположностите не спират да са в борба и единство. Хубавото на малките боцкащи неща е, че те ти дават усещането за реалността на твоето щастие, щом то се случва сред дребните проблеми и проблемчета на истинския живот. Нещо като прословутото „ощипи ме, за да разбера, че е истина“, където болката е знак за реалността на случващото се. Защото колкото и да си влюбен, трябва някак си да продължиш да ходиш на работа или на училище; колкото и да те радва новата работа, придружена с по-висока заплата, тя е идва с повече отговорности и ангажираност, често с нови ядове; ако си щастлив, че те приеха да учиш желаната специалност, идва неизвестното от първите изпити, ако е от дипломирането – предстои мъката при търсенето на първа работа; ако си щастлив от новородената рожба – то е съпроводено с умората и огромната отговорност за друго човешко същество… и така безкрай.
Капаните на щастието са негови неизменни атрибути. Дано да можем благосклонно да се сещаме за тях и бъдем снизходителни, когато някой край нас стане леко разсеян, не на себе си и е много над нещата от материалния свят. Това е неговият опит за летене. Той е щастлив. Безаварийното кацане е възможност за нови полети. Пистата на живота е винаги свободна.
|
Коментари

2013-05-13 #2  Ива Щастието не е само в мига. То е усещане. Цялостно.
Това, за което говориш, е моментно и понякога наистина илюзорно чувство, съпроводено с много еуфория. И когато отмине, се връщаме в изходно положение или изпадаме в другата крайност - ставаме тъжни, потиснати, недоволни.. После нещата се повтарят. И така се лутаме непрекъснато и се изчерпваме емоционално, ден след ден. Просто се изморяваме и накрая може да решим, че щастието не съществува.
Мисля, че можеш да се чувстваш щастлив осъзнато, с ясното съзнание, че светът е дуалистичен - че наред с доброто, съществува и злото. Любовта не изключва болката, радостта не е непрекъснато състояние на приповдигнато настроение. Можем да сме тъжни, да ни боли, да сме угнетени, да сме разочаровани.. И да сме щастливи. Но само ако сме осъзнали, че животът не е едно безкрайно безметежно съществуване, че освен удоволствия, има и трудности. Да приемем живота такъв, какъвто е, и всичките си чувства, с които реагираме на случващото се.
2013-04-12 #1  МЕН Глупости
|
|
Неделя 26 Юни 2022 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Как да развием емоционалната си интелигентност
Емоционалната интелигентност играе ролята на везната, която трябва да е в състояние на баланс. От едната...
 Безопасно ли е да се пътува със самолет в условия на COVID-19?
Рискът да се зарази с коронавирус по време на полет е сравнително нисък, сочи проучване. По данни на...
 Трудностите, с които се сблъскваме по празниците - как да ги преодолеем?
Какви са плановете ви за предстоящите празници? Очаквате ли ги с нетърпение или по-скоро имате притеснения...
 Планкът - наистина ли това е съвършеното упражнение и защо е толкова ефективно?
Понеже пролетта все по-ясно се вижда, а след нея идва ред и на лятото, време е и ние да се видим в огледалото...
  Витамини за бъдещи майки - част II
На всички е известен витамин С или аскорбиновата киселина. Основната му функция е поддържането на активна...
 Камъни и кристали. Как и дали наистина ни помагат? - II
Кехлибар ( янтар)- изкопаема смола, известна като камъкът на Слънцето. Лекува очите, ушите, гърлото,...
  Филтрирате ли питейната вода?
Всички знаем, че чистата вода е едно от най-важните условия за доброто ни здраве. Водата от водопроводния...
 Кое издава, че имате ниско самочувствие?
Как сте със самочувствието - ниско или високо На какво основание е то? Получавате ли потвърждение за...
 Направете Коледата си различна
Омръзнала ли ви е Коледа? Сега ще си кажете "що за глупав въпрос!" Да, наистина. Как може да ни омръзне...
 Да заредим дома с пролетна енергия преди Цветница и Великден
Наближава Цветница, Великден, а сякаш зимата още не си е тръгнала от дома ни. Имате ли моменти, в които...
 Метаболизмът – ключ към баланса в тялото
„Погледни я, по цял ден не спира да похапва, а нищо не и се лепи. А аз – една бисквитка да си позволя...
 Какво не трябва да ядете преди плуване
Едно от най-важните правила за лятото е да не влизате във водата поне половин час след хранене.
Но...
 Макадамия - зад твърдата черупка се крие безценно съкровище
Позната е като "австралийски орех", но е кръстена на името на шотландския химик МакАдам, който я е култивирал...
 Богинята в нас
В митологията на повечето древни народи от Азия, Африка, Америка и Европа се среща образа на Жената Богиня....
|