Контролирате ли живота си?

Животът е като да плаваш в морето или да пилотираш самолет. Имаш предначертания курс, натрупваш умения и опит, но това, което прави плаването или летенето успешно е способността да се нагаждаш според обстоятелствата и да ги накланяш в своя полза.

Звучи абстрактно и неприложимо за големия план на живота, в който ние сме една малка брънка във веригата на зависимости, независещи от нас обстоятелства, намесата на други хора и т.н., и т.н. Но е факт, че тези, които са адаптивни и все пак - твърдо решени да следват своя път, поне отвън изглеждат сякаш навигират добре. Изглеждат уверени, въпреки трудностите и непредвидимите завои.

За да развием усещане, че именно ние ръководим живота си, трябва да приемем, че не всичко зависи от нас, но изцяло в наш контрол е как да реагираме, в наш контрол е опитът и заключенията, които вадим за себе си. Затова във всеки момент от живота си - в спокойни времена, в бурни, в кризи, ние никога не трябва да губим тези навици да осмисляме и осъзнаваме какво се случва с нас. Обратното на това е да се пуснем по течението и каквото, такова. Но то рядко е в наша полза.

За какво винаги трябва да намираме време:

Да организираме живота си. Разбира се, че е трудно да си правиш дългосрочни планове и да следваш максималистки цели. Но чрез ежедневието си ние можем да повлияем много по-кардинално на живота си в по-далечен план.

Къде живеем, щастливи ли сме там? Какво ни липсва? Какво можем да направим?
Работим ли добра работа? Чувстваме ли удовлетворение? Кое краде от чувството за успех?
Какви предмети държим около себе си, не сме ли затрупани от блокиращи ни вещи?
Как са финансите ни? За какво харчим, това прави ли ни истински щастливи? Какво бихме искали да правим с парите си?
В какво здраве сме? Какво зависи от нас, за да го подобрим? Правим ли всичко по силите си, да сме здрави и във форма?
Какви хора имаме около себе си? Отношенията с тях как ни карат да се чувстваме? Имаме ли усещане за фалшиви приятели?
Последният аспект е духовният - в какво вярваме, какви са висшите ни цели? Поддържаме ли високи идеали чрез изкуство, анализа, философски размишления. Тренираме ли мозъка и духа си с трудни четива, интересни събеседници?

Да планираме бъдещето си. Днес хората имаме повече възможности от това да учим, работим, създаваме семейство. Можем да отлагаме или форсираме етапи от живота си, да се отдадем на учене, да търсим продължително време призванието си, имаме избора да нямаме деца. Ако сме родители, трябва да свикнем децата си, да мислят за своето бъдеще - какво искат да правят, кое ги прави щастливи, какво искат да учат, къде искат да работят, искат ли да се обвържат твърде рано, да създават семейство преди кариерата...Човек никога не трябва да изпуска виждането за себе си в идните 10-тина години, когато децата му отраснат, когато се пенсионира. Колкото и да е трудно, особено в нашата страна, това е нещото, което ни държи будни и търсещи.

Да осъзнаваме във всеки момент какво се случва с нас. Особено важно е това, когато се отнася до личните ни отношения. Кое приятелство как ни влияе, с кой човек какво обичаме да правим, кой ни е наистина близък и заслужава нашата отдаденост. Дори в моменти на криза - скъсване с отношенията, конфронтация, все неща, които ни засягат дълбоко, това не бива да отнема способността ни да мислим и рефлектираме върхи тези събития, никога не трябва да губим погледа си отгоре.

Да овладеем усамотяването и включването отново в обществото. И двете фази трябва да присъстват. Средата ни изисква да сме постоянно онлайн, постоянно свързани, отнема ни поривите да останем сами със себе си, защото това би означавало да започнем да мислим, да сме различни, да сме критични. Усамотяването ни дава единствената възможност да сме сами с мислите си, спокойно да оценяваме и осмисляме. Вече с нещо премислено, можем да се включим отново сред другите, да сложим това в разговор, да го подложим на проверка: "Това, което смятам за този приятел, вярно ли е? Действително ли е такъв егоист?", "Този офис прави ли ме безхарактерен, другите използват ли ме, да искам ли преместване, да сменя ли работата изобщо?" Усамотяването не води до качествен резултат, ако оставаме изолирани. То е ефективно, когато ни зарежда емоционално, когато ни е накарало да преосмислим и осмислим. Но само сред другите, в спора, в разговора, се ражда и собствената ни истина за нас самите.

Контролът над живота е една илюзия, във всеки един момент можем да умрем, любимите ни хора, всичко да се срути от земетресение, пожар и т.н, в тоя ред на мисли. Но докато сме живи и устремени, ако намираме време за тези неща, това ще ни даден по-буден поглед, повече яснота, повече чувство, че ние управляваме живота си. Ако всеки ден правим поне малка крачка в своя полза - нещо, с което по-добре да организираме живота си, да подбираме хората, да търсим по-добра работа или как да се усъвършенстваме в тази - това дава несравнимото чувство за реални успехи. Съответно обратното - когато всеки ден тъпчем на едно място, влачим се по течението на чуждите думи и действия - чувството за безсилие се засилва и ни блокира. Няма кого да обвиним - и в случай на провал, и в случай на успех, всичко зависи от нас.