Детето в мен

Поглеждам се в огледалото - сплетена на плитки, с розов потник и по детски радостна усмивка от сладоледа, който съм получила току-що... като се замисля, в това по нищо не се различавам от времето, в което съм се разхождала с майка ми за ръка... с разликата, че сега от мен се очаква да съм възрастна, сериозна, отговорна... и скучна!
А детето в мен още е живо и иска своето: мечтае за приказни случки и тайни скривалища, иска му се да грабне тебешира и да чертае дама по асфалта, като едно време... да скача безгрижно от крак на крак и целият свят да е просто една безкрайна игра... да може да каже това, което мисли без притеснение, да изразява свободно емоциите си, да направи на момента онова, което му идва отвътре спонтанно и естествено... Сигурна съм, че и най-сериозният, отговорен и важен човек поне веднъж е изпитал копнежа да се завърне към безгрижното си детство - там, където всички чудеса са възможни и въображението ражда толкова много причудливи образи, истории и приключения! В сравнение с тях, ежедневието на възрастните е голяма скука.

Затова би било добре, ако си позволим в живота ни да има моменти, в които да си припомним какви сме били и да събудим у себе си детето. Ето какво ни казва то:

Бъдете искрени! - Децата винаги казват онова, което мислят, без да се съобразяват с мнението на околните. Дори и да ги засегнат, то не е умишлено, тъй като в съзнанието си все още те са твърде чисти и неподправени. Разбира се, за един възрастен е неуместно да е с такова поведение, но все пак е добре да си припомним какво е да сме искрени най-напред пред себе си, а след това и пред другите, да не се страхуваме да отстояваме мнението си, да бъдем такива каквито сме.

Правете добро! - Като малки ни учат как да бъдем добри и човечни, да различаваме доброто от лошото, да се стремим към първото, а когато постъпим зле, да не забравяме да се извиним... но когато пораснем, често тези представи се изместват и объркват. Водени от други подбуди, черно-белият свят става твърде цветен, за да различаваме нюансите му и попадаме в капана на собствените си възгледи. За да се измъкнете, просто си припомнете думите на родителите си: "Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб" и винаги ще знаете кое е доброто.

Мечтайте без граници! - За малчуганите не е проблем да мечтаят, но обременени от действителността, която ги притиска постоянно, на възрастните им е доста трудно да се отпуснат и да дадат воля на въображението си, или често нямат време за това. Но колкото и да сте практични, едва ли ще ви навреди, ако спрете за момент, затворите очи и си представите колко хубаво би било, ако... Ако не можете да се сетите за нищо, значи доста отдавна сте приспали детето в себе си и е време да промените това.

Доставяйте си радост! - Децата сякаш вярват, че светът е устроен така, че да им осигурява забавления от сутрин до вечер и в центъра на този безкраен купон, разбира се, стои играта. Възрастните от друга страна обаче се затрупват със задължения, които запълват деня им и рядко се сещат да си доставят удоволствие с нещо, което обичат да правят. А често е нужно съвсем малко, за да се заредим - парченце шоколад, хубав филм, приятна музика... дори любим аромат... Въпрос на лично предпочитание е и тук рецептата си остава ваша.

Не се взимайте твърде насериозно! - Позволете на чувството ви за хумор да притъпява сериозността, която ви обзема и си спомнете колко скучни и досадни са ви се стрували възрастните, когато сте били дете. Това ще ви помогне да гледате дори на важните неща по друг начин и да свалите натрупаното напрежение. Няма нищо срамно да се вживеете в някоя игра и да си припомните радостта от това да потънете в нея.

Повикайте детето в себе си, когато светът стане твърде сериозен и монотонен, и за да си го напомняте, можете да правите по нещо дребно всеки ден. Плитките, сладоледът... усмивките - открийте у себе си всичко, което ви носи щастие, по детски :)