Разходка по време на сън

Когато стане дума за сомнамбулизъм първото, което се сещам, е един френски комедиен филм - „Бонифас сомнамбулът“. В него се разказва за полицейския инспектор Бонифас, който денем измисля хитроумни начини как да хване крадците, а нощем в състояние на сомнамбулизъм преодолява собствените си препятствия и краде. От това се възползват истинските крадци. В края на филма децата му също са сомнамбулчета. Сюжетът е остроумен, но на практика абсолютно невъзможен – сомнамбулите не са в състояние да извършват прекалено сложни действия като описаното, а и движенията им са забавени. Обикновено те стават в леглото, най-често се случва да се разходят в стаята или из къщата. Някои в състояние на сън са способни да се хранят, да се обличат и събличат с безукорно точни движения. Има и такива, които правят секс насън. Има сомнамбули, които са способни да отговарят на прости въпроси, но по-често говоренето им е безсмислено.

Наричат сомнамбулите и лунатици. Причината е - в древността се е смятало, че има връзка между фазите на луната и ходенето насън. Изследователите са установили, че то засяга 2 процента от хората. Сомнамбулизмът се среща по-често при децата – до 15 процента от тях имат единични случаи, най-вече на възраст 4-8 години, когато все още нервната система е неукрепнала. С израстването преминава. Това може да е реакция на детския организъм на обида, наказание, страх. При възрастните нещата стоят по-сериозно. При тях сомнамбулизмът би могъл да е реакция на стрес или проява на епилепсия. Затова е необходима лекарска помощ. Помагат транквиланти, хипноза. Предполага се, че в явлението има наследственост.

Погрешна представа, създадена от киното, е сомнамбулът да върви със затворени очи и протегнати напред ръце. Всъщност той се движи с широко отворени очи и втренчен, неподвижен поглед. На сутринта след събуждане сомнамбулът не помни нищо от това, което е правил насън.

Има противоречиви мнения за причините, въпреки че чисто технически е налице свръхвъзбудимост на кората на главния мозък, което позволява дълбок сън, а също и поддържа активни механизмите на будуване и сън. По-нови проучвания са установили причината за сомнамбулизма в генетичната промяна на хромозома 20. Генът, обаче, все още не е идентифициран. При децата, все пак, причините изглежда са предимно от психологически характер и са свързани са реакция на по-голямото напрежение в тази възраст. Тъй като не е заболяване, а само нарушение, сомнамбулизмът може да се лекува със специални лекарства и благодарение на няколко сесии могат да бъдат проследени психологическите причини. Общоприето е обаче, че напълно ефективно лечение не съществува.
Сомнамбулизмът започва час – час и половина след началото на периода на бавния сън. Сомнамбулът не се събужда никога от самосебе си. Обикновено след 10-15 минути той се връща в състоянието на нормален сън.

Как трябва да постъпваме, ако живеем със сомнамбул и особено ако това е нашето дете?

Съветите на специалистите са, ако става дума за единичен случай, да не се тревожим и да не му отдаваме особено значение.
Потенциалната опасност на състоянието идва от това, че ходещият насън може да се самонарани. Затова трябва да се сложат прегради и решетки на вратите и прозорците, на пътя му да няма остри, режещи предмети, оголени проводници. Не е вярно, че сомнамбулът може безпроблемно да прави крайно опасни неща – да върви по парапет, например.
Сомнамбулът не бива да се събужда рязко. Най-доброто за него е да бъде отведен обратно в леглото, като му се говори тихо и спокойно.
В никакъв случай не бива да бъде стряскан. Рязкото събуждане го дезориентира временно и в това състояние може да нарани себе си и околните.

В крайна сметка за страничния човек сомнамбулизмът е нещо твърде любопитно, макар и леко плашещо. За хората, които се сблъскват реално с него, обаче си е проблем, който неизбежно трябва да опознаят, за да са наясно с какво точно си имат работа.