Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете

Mодните диети са онези капризни режими, които обещават бързи резултати, но често крият рискове за здравето. Истината е, че хората се подлагат на странни и често опасни диети от векове. Но защо?

Още древните гърци и римляни са вярвали в силата на хранителния режим. Тогава обаче „диета“ е означавала цялостен начин на живот – баланс между тяло и дух. През XIX век обаче настъпва повратен момент: външният вид измества здравето, а диетичната индустрия започва да процъфтява.

През XIX век диетите се превръщат в голям бизнес“, казва хранителният историк Ани Грей. „Рекламата става все по-умела, а продуктите — все повече.“
Нека надникнем в някои от най-екстравагантните и крайно нездравословни диетични прищевки в историята:

1. Дъвчи и плюй: диетата на Хорас Флетчър
В началото на XX век американецът Хорас Флетчър убеждава хиляди, че пътят към слабата фигура минава през… безкрайно дъвчене. Всеки залък трябвало да се дъвче стотици пъти – например една шалотка – цели 700!

След като „всичката полза“ се извлече, остатъците се изплюват. Флетчър твърдял, че така тялото се прочиства и се дефекира само веднъж на две седмици, при това без миризма – като „топли бисквити“. За да докаже твърдението си, той дори носел със себе си буркан с… доказателства.

2. Диетата с тения – паразит с цел „отслабване“
В началото на XX век някои смели (или отчаяни) хора започнали да поглъщат хапчета с кисти от говежда тения.
По-късно се твърди, че оперната певица Мария Калас я е използвала, за да отслабне, но има съмнения, че това е мит.
Диетиращите поглъщали кисти от говежда тения, обикновено под формата на хапчета. Идеята била, че паразитът ще порасне в червата и ще поглъща част от храната. Това водело до отслабване — заедно с диария и повръщане.
Когато достигнели желаното тегло, приемали антипаразитен медикамент и… се надявали на безболезнена раздяла с госта в червата. Рискът бил огромен. Тенията може да достигне до 9 метра дължина и да причини болести като главоболие, проблеми със зрението, менингит, епилепсия и деменция.

3. Арсен – отровата с „отслабващ ефект“
През XIX век диетичните хапчета стават моден хит. В тях обаче често имало вещества като арсен и стрихнин – в малки дози, но все така отровни. Обещанието? Ускоряване на метаболизма.

Мнозина предозирали с надеждата да отслабнат по-бързо, без да осъзнават опасността. Понякога арсенът дори не бил упоменат в съдържанието.

4. Оцетната мания на лорд Байрон
Още в началото на XIX век поетът лорд Байрон налага мода: оцетна диета. Той пиел оцет всеки ден и ядял картофи, накиснати в него, вярвайки, че така пречиства тялото си.

Резултатите били плашещи: младежи по цяла Европа започнали да се хранят с оцет и ориз, стремейки се към бледата и слаба фигура на поета. Последствията: повръщане, диария и хронично недохранване.

5. Гуменото бельо – потене с индустриален размах
След като Чарлз Гудиър патентова вулканизацията на каучука, започва бум в производството на гумени изделия – включително корсети и долни гащи, които задържали потта и… уж мазнините.

Идеята била, че изпотяването води до отслабване. За съжаление, постоянното овлажняване на кожата предизвиквало инфекции и възпаления. Тази странна мода била спряна едва с Първата световна война, когато гумата станала стратегически ресурс.


От дъвчене до паразити, от арсен до гумени корсети — историята показва, че стремежът към идеалната фигура често е бил по-силен от разума. Днес, в ерата на социалните мрежи, натискът изглежда още по-силен. Затова е важно да помним: няма чудодейни хапчета, но има разумен избор, движение, разнообразно хранене и — най-вече — приемане на собственото тяло без страх и вина.