Учени установиха произхода на любовта на човечеството към въглехидратите

Изследователският екип се е фокусирал върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират и да започнат да разграждат сложното въглехидратно нишесте в устата, като произвеждат ензима амилаза. Без амилаза хората не биха могли да усвояват храни като картофи, паста, ориз или хляб.

Произходът на дългогодишната любовна връзка на съвременните хора с въглехидратите може да предхожда съществуването ни като вид, според ново проучване.

Някогашният преобладаващ стереотип за древните хора, пируващи с пържола от мамут и други парчета месо, помогна за насърчаването на идеята за диета, богата на протеини, която е била необходима за да подпомогне развитието на по-голям мозък.

Но археологическите доказателства през последните години оспориха тази гледна точка, предполагайки, че хората отдавна са развили вкус към въглехидрати, печене на неща като грудки и други богати на нишесте храни, които са открити чрез анализиране на бактерии, живеещи в зъбите.

Новото изследване, публикувано в списание Science предлага първото наследствено доказателство за ранните начини на хранене, включващи въглехидрати. Учените проследиха еволюцията на ген, който позволява на хората да усвояват нишестето по-лесно, като го разграждат на прости захари, които телата ни могат да използват за енергия. Проучването разкри, че тези гени се дублират много преди появата на селското стопанство.

Това разширяване може дори да се върне стотици хиляди години назад, много преди нашия вид, Хомо сапиенс или дори неандерталците да се появят като различни човешки линии.

Изследователи от Лабораторията Джаксън във Фармингтън, Кънектикът и Университета на Бъфало в щата Ню Йорк анализираха геномите на 68 древни хора. Изследователският екип се фокусира върху ген, наречен AMY1, който позволява на хората да идентифицират и да започнат да разграждат сложното въглехидратно нишесте в устата, като произвеждат ензима амилаза. Без амилаза хората не биха могли да усвояват храни като картофи, паста, ориз или хляб.

Хората днес имат множество копия на този ген и броят варира при всеки човек. За генетиците обаче е било трудно да обединят как и кога броят на тези гени се е увеличил - отражение на това кога яденето на нишесте вероятно е станало полезно за човешкото здраве.



Екипът установи, че още преди 45 000 години ловци-събирачи - чийто начин на живот предшества земеделието - са имали средно четири до осем копия на AMY1. Изследването също така разкрива дублиране на гена AMY1, съществуващо в геномите на неандерталците и денисовците, изчезнал хоминин, открит за първи път през 2010 г., за когото се знае сравнително малко. Наличието на множество копия на гена в три човешки вида предполага, че това е черта, споделяна от общ прародител, преди различните линии да се разделят, според проучването.

Това откритие означава, че архаичните хора са имали повече от едно копие на AMY1 още преди 800 000 години.

Не е ясно кога точно е станало първоначалното дублиране на AMY1, но вероятно е станало на случаен принцип. Наличието на повече от едно копие е създало генетична възможност, която е предоставила на хората предимство за адаптиране към нов начин на хранене, особено тези, богати на нишесте. Анализът също така показа, че броят на копията на AMY1, които човек носи, се е увеличил рязко през последните 4000 години - вероятно благоприятстван от естествения подбор, тъй като хората са се адаптирали към богатите на скорбяла диети в резултат на преминаването от начин на живот на ловец-събирач към земеделие и отглеждане на зърно.

Проучването „предоставя убедителни доказателства“ за това как молекулярната машина за превръщане на трудни за смилане нишестета в лесно достъпни захари е еволюирала при хората, каза Тейлър Хермес, асистент в катедрата по антропология в Университета на Арканзас.

Нещо повече, новото изследване подкрепя възникващата теория, че въглехидратите, а не протеините, са осигурили енергийния бум, необходим за увеличаването на размера на човешкия мозък с течение на времето, отбеляза той.